Вдигна бинокъла. Един от катерещите се беше стигнал точно под изолаторите. Доук наблюдаваше как мъжът се катери по стълбата и обгръща с крака една подпора. След това запази равновесие, извади пушка-помпа, вкара патрон в цевта и я опря на рамото си.
Представлението щеше да си го бива.
Наблюдава как катерачът зареди и отново внимателно се прицели. Хората, които се катереха под него, спряха, за да гледат. Появи се светкавица и само след миг изстрелът от пушката-помпа стигна до ушите на Доук. Дъжд от искри се спусна по проводника и той потрепери. Разнесоха се радостни възгласи.
Мъжът запази равновесие и отново зареди пушката. За втори път се появи светкавица и после се чу изстрел. Проводникът развихри хиляди искри и се сви като гърмяща змия, ударена с камък. Отново шумно одобрение.
Трети изстрел. Този път силна огнена струя се проточи в мрака. Проводникът се скъса със звънко и плътно издрънчаване, което сякаш затрептя във въздуха, а отрязаният край падна като на забавен каданс, пръскайки огън и навивайки се на спирала над хората долу. Падна с поредица от гърмежи и мълнии от светлина и пушек и прогони хората, които се разбягаха с писъци.
Страхотно.
Доук отново насочи вниманието си към кулата. Мъжът пак зареждаше пушката-помпа и се прицелваше. Само че сега хората на кулата крещяха — какво? Да спре ли? „Не, направи го“, помисли си Доук.
Поредният изстрел на пушката. Парче от изолатор полетя надолу сред фойерверк от искри, вторият проводник се скъса и падна върху самата кула. Сякаш невидим великан помете кулата — хората просто се откъснаха от стълбата, телата им полетяха надолу, удряха се в по-долните прегради, отскачаха и се завъртаха и едно след друго тупваха глухо на земята.
Отскочилият проводник се метна настрани и полетя към него, пеещ като струна на гигантска китара. Доук изскочи от джипа само миг преди съскащият кабел да го удари всред изригнал фонтан от искри. Падна върху изпадналата в паника тълпа и запълзя над повалените хора в опит да се измъкне. Джипът пламна и само след миг той усети горещината от избухналия резервоар, ударната вълна, внезапното сияние.
Надигна се и огледа пораженията.
Проводникът беше паднал до средата на оградената зона и бе оставил огнена диря. Сградата на асансьора беше в пламъци заедно с половин дузина пинии. Мъртви и ужасно обгорели хора бяха осеяли мястото край горящото превозно средство.
„Още души в рая — помисли си Доук, — още души отдясно на Отца.“
68.
На плоския си монитор Кен Долби видя кривата на захранването да отскача силно нагоре и после рязко да се спуска надолу и да се завихря неистово.
— Изабела! — той отново набра кода за изключване. В отговор на екрана се появи:
ГРЕШКА В КОДА ЗА ДОСТЪП
— Мамка му!
Включи се някаква сирена, все едно крясък на вещица отекна над Мостика, и на тавана светна червена лампа.
— Претоварване! — кресна Сейнт Винсънт.
Глух тътен разтърси помещението и екранът на Визуализатора се пръсна на малки стъкълца, които се посипаха като градушка на пода.
— Изабела! — кресна Долби и стисна контролния пулт с две ръце.
Не се предавай, Изабела.
Сейнт Винсънт се бореше с клавиатурата и прекъсваше силовите вериги:
— Прекъснато е захранването на Първи! Как е възможно? Не може да бъде.
— Лъчът! — викна Мърсър и се вкопчи в един терминал. — Отклонява се! Получавам… извивка!
Хейзълиъс нададе вик.
— Чън! Последното съобщение! Изобщо не успях да го прочета. Ти записа ли го?
— Не мога да го намеря — отговори Чън. — Може да съм го изгубила… да съм изгубила всичко.