— Запази данните на хартия! — изрева Хейзълиъс.
Долби прогони хаоса наоколо от съзнанието си. Изабела не отговаряше на нито една от въведените команди. Нещо се бе случило — сигурно огромните процесори се бяха сринали. Долби се обърна към Едълстайн:
— Включи главния компютър директно. Прескочи всички начални процедури и тестови поредици. Просто включи копелето!
Електрическа дъга се извиси над натрошените остатъци от екрана. Глуха и разтърсваща експлозия прозвуча дълбоко в пещерата, последвана от още една. Звукът на Изабела рязко се промени, стана пулсиращ, мърморещ, треперещ. Стаята се напълни с пушек.
— Създаваме миниатюрна черна дупка — тихо каза Кейт.
— Това е невероятно! — кресна Уордлоу. — Знаете ли защо изгубихте мощност в Първи? Тези копелета прекъснаха проводника… Пред вратата на Изабела има тълпа… О, Исусе, губя охранителните камери — онези минават през асансьора…
Разнесе се съскането на компютърния сняг, а след това цяла редица монитори угаснаха.
— О, не!
Още съскане и пукане. Целият охранителен пункт угасна, предупредителните лампи също угаснаха. Изабела стенеше и трепереше.
— Принтираш ли? — кресна Хейзълиъс на Чън.
— Намерих го, сега търся работещ принтер! — Тя блъскаше по клавиатурата, а по лицето й струеше пот.
— О, божичко… Не го губи, Рей.
— Готово! — възкликна Чън. — Принтирам. — Тя скочи и се спусна към другия край на стаята при принтерите. Грабна хартията, която изплюваше принтерът, и я откъсна. Хейзълиъс я грабна от нея, сгъна я и я пъхна в задния си джоб.
— Да се махаме оттук!
Стаята се разтърси от поредния приглушен тътен, който метна Долби на пода. Светлината потрепери, електрически дъги пукаха по конзолите. Изабела стенеше дълбоко, като в предсмъртна агония. Долби се надигна и се върна до машината си.
Форд го стисна за ръката:
— Кен, трябва да се махаме оттук!
Долби дръпна ръката си и отново опита да въведе кода.
ГРЕШКА В КОДА ЗА ДОСТЪП
Главният компютър започна да прескача началните си операции.
— Алан! Казах ти да изключиш p5! — кресна Долби.
— Кен, престани! — намеси се Форд. — Да вървим.
Не ме оставяй, Изабела!
Той продължи да работи. Трябваше да стигне до Изабела. По един или по друг начин. Трябваше да я изключи безопасно. Разваленият магнит откачаше. Двата лъча блуждаеха около центъра в тръбата и се отклоняваха. Ако докоснеха ръба или се плъзнеха един по друг…
— Долби! — стисна го Хейзълиъс за рамото. — Не можеш да го предотвратиш! Трябва да тръгваме!
— Махай се! — Долби замахна към Хейзълиъс, но не улучи. Отново се обърна към монитора и се вбеси от видяното: — Алан, проклет да си, p5 все още работят! Казах ти да ги изключиш!
Никакъв отговор. Огледа се и се опита да види Едълстайн в задимената зала. Изтри насълзените си очи и се закашля. Навсякъде бе пълно с пушек. Мостикът беше празен.
Можеше да спаси Изабела. Знаеше, че може. А ако не успее, какъв смисъл има да живее?
Тук съм, Изабела. Остани с мен още малко.
Ръсел Еди го направи. Уби човек. Бог му беше дал сила. Вече участваше в битката.
Убийството на грешника като че ли зареди тълпата с електричество. Бръмчаха от вълнение. Усетил прилив на енергия, Еди закрачи към голямата титанова врата. Застана пред нея, обърна се и вдигна пистолета:
— „И даде му се да вложи дух в зверовия образ!“ Кой ще се изправи заедно с мен пред Антихриста?
Тълпата ревна одобрително.
— Кой ще се изправи заедно с мен пред Антихриста?
Още един неистов вик. Еди усети как го изпълва прилив на сила.
— Той е извън закона!
Рев.
— Нечестивия!
Тълпата ревеше неконтролируемо.
— В името на Господ и на единствения му син Исус Христос ние ще го унищожим!
Хората се спуснаха вкупом вратата, но титанът не поддаде.
— Отдръпнете се! — викна Еди. — Ще минем през тази врата. — Той насочи пистолета си, но нечия ръка го стисна.
— Пасторе, този револвер няма да свърши работа. — Войник в камуфлажна униформа и с карабина AR–15 на гърба пристъпи напред. — Виждате ли тази установка? — попита той и посочи трите конични устройства, насочени към вратата. — Това е устройство за проникване с взлом, готово за използване. Войниците също са имали намерение да пробият дупка в тази врата. И те са искали Изабела.
— Откъде знаеш?
— Аз съм Майк Фрост, бивш служител от пета група на спецчастите. — Той за малко не строши ръката на Еди, когато я стисна.
— Вкарай ни вътре, Майк.
Фрост внимателно обиколи установката и надникна в металните конуси.
— Кукличката вече е заредена с C4. Адски късмет е, че някой куршум не е улучил тези неща по време на престрелката. Кабелите свързват трите устройства в едно, а ето това са детонаторите — вдигна той един малък цилиндър с прикрепена към него жица. Бяха общо три и мъжът внимателно пъхна всеки един в C4 и здраво ги натъпка.