— Ще останем заедно — каза Хейзълиъс, изоставайки от останалите. — Джордж и Алан, помогнете на Джули — има проблеми. Уайман, ти остани отзад и покривай тила.
Хейзълиъс стисна с две ръце раменете на Кейт и я погледна право в лицето.
— Ако нещо се случи с мен, ти поемаш контрола. Ясно?
Кейт кимна.
Групата мъже с Еди бе пресрещната от внезапен откос изстрели, разнесъл се иззад първата колона въглища.
— Залегнете! — викна Еди, насочи револвера си натам, където бе видял първото проблясване на изстрелите, и изстреля един пълнител, за да възпре огъня. Зад него прозвучаха и други изстрели, когато останалите се присъединиха и съсредоточиха обстрела си към мястото, откъдето проблясваха изстрелите. Лъчите на десетина фенерчета осветиха тунела.
— Той е зад онази стена от въглища! — провикна се Еди. — Прикривайте ме!
Разпокъсан огън удари стената и от нея се разлетяха парчета въглища.
— Не стреляйте!
Еди стана и притича до широката колона, която беше дълга поне шест метра, преди да завие. Прилепи се до далечния й край и се плъзна бавно по нея, като даде знак с ръка на няколко други нападатели да заобиколят от другата страна. Придвижваше се покрай грапавата повърхност на въглищната жила с извадено оръжие.
Стрелецът очакваше хода им и се хвърли към съседната колона.
Еди вдигна пистолета си, стреля и не улучи. Прозвуча друг изстрел точно преди мъжът да стигне до укритието си. Той падна и запълзя. Фрост се показа откъм другия край на колоната, стиснал пистолета си с две ръце, и стреля за втори и за трети път към пълзящия мъж, който рухна неподвижен. Приближи се до него и от упор произведе последен изстрел в главата му.
— Чисто е — каза той, оглеждайки тунела с фенерчето си. — Само един. Останалите са избягали.
Ръсел Еди свали пистолета си и отиде в средата на тунела. Хората се тълпяха през отворената врата и изпълваха пространството, а гласовете им ечаха силно в тясното пространство. Вдигна ръце. Настана тишина.
— Настъпи великият ден на гнева Господен! — провикна се Еди.
Усети как тълпата зад него се надига, усети енергията на хората като динамо, което захранва неговата решимост. Само че последователите му бяха твърде много. Нуждаеше се от по-малка, по-подвижна група. Обърна се и се опита да надвика тътена на машината:
— Мога да взема в тунелите малка група — само въоръжени мъже. Разбрахте ли? Никакви жени и деца. Всички мъже с оръжия и опит да излязат напред! Останалите да се отдръпнат!
Около трийсет мъже си проправиха път напред.
— Стройте се и ми покажете оръжията си. Вдигнете ги!
Мъжете с възглас вдигнаха оръжията си — пушки и пистолети. Еди огледа мъжете в редицата един по един. Отстрани неколцина със стари пушки, които се зареждаха през цевта, няколко младежи с пушки за единична стрелба и двама, които му се сториха откачени. Останаха две дузини хора.
— Вие ще дойдете с мен да намерим Антихриста и неговите последователи. Застанете там. — После се обърна към другите: — Вие останалите ще действате тук, в помещенията, през които влязохме. Бог иска от вас да унищожите Изабела! Вървете и унищожете Звяра от бездънната бездна, чието име е Абадон! Вървете, воини на вярата!
Тълпата с рев се понесе, жадна за действие, и се изсипа през отворената врата, размахвайки чукове, брадви и бейзболни бухалки. Откъм съседното помещение се разнесоха удари и трясъци.
Машината сякаш пищеше в агония.
Еди стисна Фрост:
— Майк, стой до мен. Нужен ми е опитът ти.
— Слушам, пасторе.
— Добре, хора, да тръгваме!
71.
Хейзълиъс поведе групата по широките тунели, изсечени в масивната жила от въглища. Форд прикриваше тила им. Той изостана, вгледа се в мрака и се ослуша. Престрелката между Уордлоу и тълпата беше приключила, но Форд все още чуваше как хората крещят, докато ги преследват по тунелите.
Придържаха се към лявата страна, както им бе казал Уордлоу, но понякога се объркваха в слепи тунели и погрешни отклонения, което ги принуждаваше да се връщат. Мината представляваше огромна и широка жила, която сякаш се стелеше безспир в три посоки. Във въглищата беше изкопан лабиринт от извити и пресичащи се тунели, поради което оставаха четвъртити блокове въглища, подобни на колони и създаващи объркваща поредица от пространства, свързани едно с друго по налудничав и непредсказуем начин. Подът на мината беше насечен от релси за вагонетките още от петдесетте години. Навсякъде се въргаляха ръждясали железни вагонетки, прогнили въжета, счупени двигатели и купчини изоставени въглища. Налагаше се да газят в локви мръсна вода на по-ниските места.