Бяха толкова различни. И това беше част от очарованието. Тя беше от работническо семейство в малко градче, а той — от елита на големия град. Тя харесваше Блонди, а той — Бах. Понякога тя пушеше марихуана, което според него бе донякъде скандално. Той беше католик, а тя разпалена атеистка. Той се владееше, а тя бе непредсказуема, спонтанна и дори дива. На втората им среща Кейт направи първата крачка. Отгоре на всичко, се оказа блестяща студентка — вероятно дори гениална. Беше толкова умна, че това едновременно го плашеше и възбуждаше. Дори извън физиката, тя изпитваше неистов стремеж към проумяването на човешката природа. Беше фанатичка, изпитваше дълбоко възмущение заради несправедливостта на света, подписваше петиции, участваше в походи, пишеше писма до редакторите на различни издания. Той си спомняше споровете им за религия и политика, които траеха до късно посред нощ, и колко удивен бе останал от прозренията й за човешката природа въпреки суровата емоционалност на възгледите й.
Решението му да започне работа в ЦРУ сложи край на връзката им. Според нея човек или е от добрите, или не е. ЦРУ определено беше от „лошите“. Тя го наричаше Централа за разруха и унищожение — при това, когато беше учтива.
— Е, Уайман, защо се отказа? — попита Кейт.
— Моля? — върна се в настоящето Уайман.
— Защо прекъсна кариерата си в ЦРУ?
Искаше му се да може да се накара да каже: „Защото взривиха колата на жена ми, докато работехме под прикритие.“
— Не се получи — вяло отвърна той.
— Разбирам. Прекалено ли е… да се надявам, че си променил възгледите си?
„А прекалено ли е да се надявам, че ти си променила своите?“, помисли си Форд, но подмина тази мисъл. Беше точно в неин стил — да удари точно в целта на каквато и да е цена. Обичаше тази нейна черта и я ненавиждаше.
— Вечерята изглежда прекрасно — каза той в опит да поддържа спокоен разговор. — Доколкото си спомням, беше царица на микровълновата.
— Напълнявам от полуфабрикатите.
Отново настана мълчание.
Форд усети как някой го ръга в ребрата от другата страна. Мелиса Коркоран държеше бутилка и предложи да му долее. Беше поруменяла.
— Пържолите са прекрасни — каза тя. — Браво на теб, Кейт.
— Благодаря.
— Недопечени, точно както ги обичам. Ей — посочи тя към чинията на Форд, — не си докоснал храната!
Форд си взе една хапка, но беше изгубил апетит.
— Хващам се на бас, че Кейт ти е разказвала за струнната теория. Много хубаво нещо, макар да е просто спекулация.
— Не е като тъмната енергия — каза Кейт с леко заядлив тон.
Форд веднага усети, че взаимоотношенията на двете си имат история.
— Тъмната енергия — хладно подхвана Коркоран, — е открита експериментално. Чрез наблюдения. Проблемът при струнната теория е обратен — тя съществува само в няколко уравнения, но няма проверими чрез опити предсказания. Това всъщност не е наука.
Волконски се наведе през масата и Форд долови застоялия мирис на тютюн.
— Тъмна енергия, струни, пфу! На кого му пука? Искам да разбера с какво се занимава един антрополог.
Форд посрещна с облекчение смяната на темата.
— Отиваме да живеем при някое откъснато от света племе и задаваме на хората много глупави въпроси.
— Ха, ха! — възкликна Волконски. — Сигурно си чул, че червенокожите се канят да дойдат на Червеното плато. Надявам се да не ни скалпират! — нададе индиански вик и се огледа в търсене на одобрение.
— Не е смешно — кисело каза Коркоран.
— Спокойно, Мелиса — изстреля Волконски в отговор, вирна брадичка, а туфичката косми там внезапно потрепери от гняв. — Не ме поучавай.
Коркоран се обърна към Форд:
— Такъв си е той. Защитил е докторат по грубиянщина.
„Още предистория“, помисли си Форд. Трябваше да внимава да не пострада при кръстосания огън, докато не разбере каква е позицията на всеки спрямо другия.
— Струва ми се, че Мелиса тази вечер си е пийнала малко повечко — отбеляза Волконски. — Както обикновено.
— Да, естествено — провлечено каза тя с унищожителна имитация на акцента на Волконски. — По-добре да гаврътвам водките посред нощ като теб. — Та вдигна чашата си и преди да я пресуши, каза на руски: — За вас!
— Ако ми позволите да ви прекъсна за момент — обади се Инес, а гласът му прозвуча високопарно и професионално. — Макар да е хубаво да даваме израз на чувствата си, бих искал да предложа…
Хейзълиъс му даде знак да замълчи и впери строг поглед към Волконски и към Коркоран — ту към единия, ту към другия, — а суровостта му ги накара да замълчат. Волконски се облегна, но ъгълчето на устата му трепереше. Коркоран скръсти ръце.