Слънцето отдавна бе залязло и във въздуха вече се усещаше хлад, когато Еди привърши с изкопа. Пясъкът беше сух и мек и той бе издълбал дълбока яма — много дълбока.
Спря, едновременно плувнал в пот и разтреперан. Изпълзя от дупката, издърпа стълбата, опря стъпалото си на тялото и го търкулна вътре. Трупът се приземи с влажно тупване.
Действайки много внимателно, изгреба всичкия окървавен пясък в дупката, като копаеше толкова дълбоко, колкото е нужно, без да пропуска нито една песъчинка. После свали всичките си дрехи и ги хвърли вътре. След това вътре полетя кървавата кофа, в която си бе измил ръцете, последвана от кърпата, с която се беше избърсал.
Застана чисто гол и разтреперан на ръба на тъмната дупка. Да каже ли молитва? Само че богохулникът не заслужаваше никаква молитва — пък и какво можеше да помогне молитвата на човек, който вече се гърчи и пищи в пламъците на ада? Еди му бе казал, че Бог ще го накаже и само петнайсет секунди по-късно Бог направи точно това. Господ насочи ръката на богохулника срещу самия него. Еди го бе видял с очите си — беше видял чудото. Бог беше там, на негова страна.
Все още гол, Еди зарина дупката, лопата след лопата, като се трудеше усърдно, за да запази топлината на тялото си. Приключи в полунощ. Заличи доказателствата за стореното, прибра инструментите и влезе в караваната.
Докато пастор Еди лежеше в леглото си тази нощ и се молеше пламенно както винаги, чу да се надига нощният вятър, както често ставаше. Виеше, блъскаше и шумно тресеше старата каравана, а пясъкът свистеше пред прозорците. Еди си помисли, че на сутринта дворът ще бъде пометен от вятъра, гладък девствен пясък, а всички следи от инцидента ще бъдат заличени.
Бог прочиства земята за мен, точно както ми прощава и пречиства душата ми от греха.
Еди лежеше в мрака, разтреперан и победоносен.
12.
Същата вечер Букър Кроули последва метр д’отела към задната част на ресторанта за пържоли „Маклейн“ и завари преподобния Спейтс вече настанен на масата да разглежда дебелото подвързано с кожа меню.
— Преподобни Спейтс, много се радвам да ви видя отново — ръкува се той с него.
— И за мен е удоволствие, господин Кроули.
Кроули седна на мястото си, тръсна елегантно завитата ленена салфетка, за да я разгърне, и я постави на скута си. Към тях се доближи келнер.
— Да предложа на господата нещо за пиене?
— Седем и седем — поръча си преподобният.
Кроули се сви, доволен, че е избрал ресторант, където никой не го познава. Проповедникът миришеше на „Олд Спайс“, а бакенбардите му бяха със сантиметър по-дълги от уместното. На живо изглеждаше с двайсет години по-възрастен, отколкото на екрана, лицето му беше осеяно с най-различни петна, а кожата му беше грапава като на човек, който пие. Оранжевата му коса лъщеше на бледата светлина. Как е възможно човек с толкова познания в областта на медиите да търпи такава евтина прическа?
— А за вас, господине?
— Мартини „Бомбайски сапфир“, много сухо, чисто, с лимонова кора.
— Веднага, господа.
Кроули си лепна широка усмивка.
— Е, преподобни, гледах шоуто ви вчера. Беше… страхотно.
Спейтс кимна, а пълната му ръка с маникюр почука по покривката на масата.
— Бог беше с мен.
— Питам се дали сте получили отзиви.
— Разбира се. Пощата ми се задръсти с повече от осемдесет хиляди имейла за последните двайсет и четири часа.
Мълчание.
— Осемнайсет хиляди?
— Не, господине. Осемдесет хиляди.
Кроули нямаше думи.
— От кого? — попита той най-накрая.
— От зрители, разбира се.
— Прав ли съм да допусна, че такъв отклик е необичаен?
— Точно така. Проповедта ми наистина докосна болно място. Когато правителството харчи парите на данъкоплатците, за да докаже, че словото Божие лъже… християните навсякъде се надигат.
— Да, разбира се — успя да се усмихне в знак на съгласие Кроули. Осемдесет хиляди! Това би изплашило до смърт всеки конгресмен. Замълча, когато келнерът донесе питиетата им.
Спейтс обгърна заскрежената чаша с пълната си длан, отпи дълга глътка и после остави чашата на масата.
— Остана въпросът с обещанието, което дадохте в „Праймтайм на Бога“.
— Разбира се — потупа Кроули сакото си над вътрешния джоб. — Всичко с времето си.
Спейтс отново отпи.
— Каква е реакцията във Вашингтон?
Хората на Кроули бяха успели да научат, че различни конгресмени са получили доста голям брой имейли, а също и че са проведени доста телефонни разговори. Само че нямаше смисъл да разпалва очакванията на Спейтс.
— Такъв въпрос се нуждае от натиск, докато проникне през твърдата черупка на Вашингтон.