Част от живота на Хейзълиъс не се различаваше много от неговия. И двамата бяха изгубили съпругите си по ужасяващ начин. Когато почина съпругата на Форд, познатият му свят изгоря заедно с нея и той остана да се скрита в развалините. Само че Хейзълиъс бе реагирал точно по обратния начин: явно смъртта на жена му го бе накарала да се съсредоточи. Форд бе изгубил смисъла на живота си, Хейзълиъс бе открил своя.
Запита се какво ли пише в собственото му досие. Не се съмняваше, че го има — и че Локууд го е прочел, точно както той сега четеше техните. Как ли изглежда? Привилегировано дете, Чоут, Харвард, МИТ, ЦРУ, брак. И след това: бомба.
А след бомбата какво? Манастир. И най-накрая — „Агенция за сигурност и разследване“, името на новата му фирма. Изведнъж му се стори претенциозно. Кого заблуждаваше? Беше открил агенцията четири месеца по-рано и имаше една-единствена поръчка. Да, работата наистина беше доходна, но имаше специални причини да я избере, които не можеше да включи в автобиографията си.
Погледна часовника: закъсняваше за закуска и си губеше времето със самосъжаление.
Пъхна досиетата в куфарчето, заключи го и се запъти към трапезарията. Слънцето тъкмо се бе показало над червените скали, лъчите му проникваха между листата на канадските тополи и те блестяха като късчета зелено и жълто стъкло.
В трапезарията ухаеше на бекон и на канелени кифлички. Хейзълиъс седеше на обичайното си място начело на масата, потънал в разговор с Инес. Кейт седеше на другия край, близо до Уордлоу, и си наливаше кафе.
Стомахът на Форд се сви, когато я зърна.
Седна на последното свободно място до Хейзълиъс и си сипа бъркани яйца и бекон от платото.
— Добро утро — поздрави го Хейзълиъс. — Добре ли спа?
— Много добре.
Всички бяха тук освен Волконски.
— Къде е Питър? — попита Форд. — Не видях колата му на алеята.
Разговорът утихна.
— Изглежда доктор Волконски ни е напуснал — каза Уордлоу.
— Напуснал ли? Защо?
Отначало никой не проговори. След това Инес каза необичайно високо:
— Като психолог на екипа вероятно бих могъл да хвърля светлина по въпроса. Без да нарушавам професионалната етика, мисля, че мога да кажа без всякакво противоречие, че Питър не се чувстваше добре тук. Трудно му беше да се приспособи към изолираността и стресиращия график. Липсваха му съпругата и детето му в Брукхейвън. Не се учудвам, че е решил да напусне.
— Казахте „изглежда, че си е тръгнал“.
Хейзълиъс отговори гладко:
— Колата му я няма, липсва куфарът и повечето от дрехите му, затова предположихме, че е така.
— И не е казал нищо на никого?
— Изглеждаш ми разтревожен, Уайман — отбеляза Хейзълиъс и го погледна втренчено. Форд се сепна. Беше прекалил и наблюдателен човек като Хейзълиъс не би го пропуснал.
— Не съм разтревожен, просто само учуден — отговори той.
— Боя се, че от известно време усещах, че ще стане така — каза Хейзълиъс. — Питър не беше пригоден за такъв живот. Сигурен съм, че ще ни се обади, когато се прибере у дома. А сега, Уайман, разкажи ни за посещението си вчера при Бигей.
Всички се обърнаха да слушат.
— Бигей е ядосан. Има цял списък с оплаквания от проекта „Изабела“.
— Какви например?
— Да кажем, че са били дадени много обещания, които не са спазени.
— Не сме обещавали нищо на никого — заяви Хейзълиъс.
— Явно от министерството на енергетиката са обещали работни места и икономически ползи.
Хейзълиъс отвратено поклати глава:
— Не контролирам министерството на енергетиката. Поне успя ли да го разубедиш за конния поход?
— Не.
Хейзълиъс се намръщи:
— Надявам се да успееш да направиш нещо, за да го предотвратиш.
— Може би е по-добре да се проведе.
— Уайман, и най-малкият намек за проблеми ще влезе в новините в цялата страна — каза Хейзълиъс. — Не можем да си позволим лоша реклама.
Форд впери поглед в Хейзълиъс.
— Окопали сте се тук, на платото, работите по таен проект и избягвате всякакви контакти с местните — естествено е да има слухове и подозрения. Какво очаквате, за бога? — Думите му прозвучаха по-остро, отколкото бе искал.
Всички го погледнаха, все едно бе наругал свещеник. Само че се успокоиха, когато и Хейзълиъс се отпусна.
— Добре, признавам, че заслужавах този упрек. Справедливо е. Може би не се справихме, както трябваше с този проблем. Е, каква ще е следващата стъпка?