Президентът зае мястото си на бюрото.
— Добре, Стан, ти започваш.
— Да, господин Президент. — Локууд взе папката. — Запознат сте с телевизионния проповедник на име Дон Спейтс, нали? Ръководи религиозна кампания от Вирджиния Бийч, наречена „Праймтайм на Бога“.
— Имаш предвид онзи, когото спипаха да изследва дупетата на двете проститутки?
Възпитан смях се разнесе из стаята. Президентът, бивш наказателен съдия от Юга, беше известен с цветистия си речник.
— Да, сър, точно той. Повдигнал въпроса за „Изабела“ по време на последната си неделна проповед по Християнската кабелна телевизия. Доста нахъсано. Твърдял, че правителството е похарчило четирийсет милиарда долара, за да опровергае написаното в Битие.
— Проектът „Изабела“ няма нищо общо с Библията.
— Несъмнено. Проблемът е, че явно е напипал чувствително място. Научих, че много сенатори и конгресмени са получи имейли и телефонни обаждания. Вече и нашата служба получава. Доста се шуми и вероятно ще трябва да реагираме някак.
Президентът се обърна към началника на кабинета си:
— Показва ли се на твоя радар, Роджър?
— Досега сме получили почти двайсет хиляди имейла, деветдесет и шест процента са против.
— Двайсет хиляди?
— Да, сър.
Локууд погледна към Галдън. Каменното изражение на този мъж не издаваше нищо. Номерът на Галдън беше да изчаква и да говори последен. Локууд мразеше хората, които постъпват така.
— Трябва да изтъкна — продължи Локууд, — че петдесет и два процента от американците не са привърженици на еволюционната теория, а сред хората, които се определят като републиканци, процентът е шейсет и осем. Нападението срещу „Изабела“ е просто продължение на тази нагласа. Проблемът може да стане партиен — и доста неприятен.
— Откъде имаш тези цифри?
— От проучване на „Галъп“.
Президентът поклати глава:
— Оставаме на позицията си. Проектът „Изабела“ е изключително важен, за да може американската наука и технология да бъде конкурентна в света. След дългогодишно изоставане най-сетне изпреварихме европейците и японците. Проектът „Изабела“ е добър за икономиката, добър за бизнеса, добър за научноизследователската и развойна дейност. Той може да реши енергийните ни проблеми и да ни освободи от зависимостта от близкоизточния петрол. Стан, пусни официално изявление в този смисъл, организирай пресконференция, вдигна малко шум. Не отстъпвай.
— Да, господин Президент.
Дойде ред и на Галдън. Той размърда тежкото си тяло на стола.
— Ако пристигаха добри новини от проекта „Изабела“, нямаше да сме толкова уязвими. — Той се обърна към Локууд. — Доктор Локууд, можете ли да ни кажете кога проблемите там ще бъдат решени?
— След седмица или по-малко — отговори той. — Заели сме се здраво.
— Една седмица е много време, когато човек като Спейтс бие барабана и смазва пушките.
Локууд се свъси от тази смесена метафора.
— Господин Галдън, уверявам ви, че правим всичко по силите си.
Лоеното лице на Галдън се раздвижи, когато той заговори.
— Една седмица — каза той с натежал от неодобрение глас.
Локууд чу нечий глас на вратата на Овалния кабинет и сърцето му едва не спря, когато видя да въвеждат вътре помощничката му. Със сигурност ставаше дума за нещо голямо, след като прекъсваше срещата му с президента. Тя се промъкна с почти комично раболепие, подаде на Локууд една бележка и бързо излезе. Той ужасен разгърна листчето.
Опита се да преглътне, но не можа. За миг си помисли, че е по-добре да не казва нищо, но след това промени намерението си — няма защо да отлага.
— Господин Президент, получих известие, че един от учените, работещи по „Изабела“, току-що е бил намерен мъртъв в една клисура на Червеното плато. Обадили са се на ФБР преди половин час. Агентите са тръгнали към местопрестъплението.
— Мъртъв ли? Как е станало?
— Прострелян е… в главата.
Президентът го гледаше, без да продума. Локууд никога не беше виждал лицето му толкова почервеняло, и това го уплаши.
16.
Когато пристигна племенната полиция на навахо, Форд вече бе видял как слънцето изчезва сред облаци с цвят на бърбън. Четири полицейски коли и един микробус избоботиха по блещукащия асфалт с включени сирени и спряха с идеално премерено свирене на гуми.
Един детектив навахо излезе от предната кола, придружен от неколцина местни полицаи. Беше мършав, но с широки гърди, на около шейсет години и с посребрена къса коса. Обут в прашни каубойски ботуши, шефът пое с кривите си крака към ръба на дефилето, следван от хората си, които се заеха да ограждат местопрестъплението с полицейска лента.