— Може ли един въпрос, господин Хейзълиъс?
— Да?
— Казахте, че Волконски и всички останали са под голямо напрежение. Защо е така?
Хейзълиъс му отговори спокойно:
— Защото построихме машина, която струва четирийсет милиарда долара, а не можем да накараме проклетото нещо да работи. — Усмихна се. — Отговорих ли на въпроса ви, лейтенант?
— Благодаря ви. И още нещо, ако нямате нищо против?
— Лейтенант, вече свършихме достатъчно работа тук — намеси се Гриър, но Биа продължи, все едно не го беше чул:
— Ще наемете ли нов човек, който да поеме задълженията на господин Волконски?
Кратка пауза и после:
— Не, Рей Чън и аз ще се справим.
Биа отново сложи очилата си и се обърна да си върви. Нещо в този случай не му допадаше, но проклет да е, ако можеше да каже точно какво.
17.
Три часа сутринта. Форд отвори задната врата на къщата си и се плъзна в сенките с раница на гръб. Звезди бяха осеяли небето. В далечината се надигна вой на койоти и после заглъхна. Луната беше почти пълна, а пустинният въздух толкова нависоко беше съвсем чист и луната посребряваше всяка подробност от пейзажа. Беше красива вечер, помисли си Форд. Жалко, че нямаше време да й се наслади.
Огледа малкото селище. Другите къщи бяха тъмни, с изключение на последната в далечния край на лупинга, къщата на Хейзълиъс, където през прозорците в задната спалня се процеждаше жълтеникава светлина.
Къщата на Волконски се намираше на около четиристотин метра от другата страна на лупинга.
Форд се стрелна през огрения от луната двор и се шмугна под сенките на тополите. Движеше се бавно и избягваше огрените от луната места, докато стигна до къщата на Волконски. Огледа се, но нито забеляза, нито чу нещо.
Мина зад къщата и се долепи в сянката до задната врата. Беше запечатана с полицейска лепенка. Бръкна в раницата и извади ръкавици и нож. Опита бравата — разбира се, беше заключена. За кратко се замисли какви ще бъдат последиците, ако скъса лепенката, и реши, че си струва.
Сряза лентата, извади от раницата си кърпа, уви в нея един камък и натисна силно стъклото на прозореца, докато то потрепери и поддаде. Извади хлабавите парченца, бръкна вътре, отключи вратата и се вмъкна.
Усети миризмата на отчаянието на Волконски: застояла воня на цигари и марихуана, лош алкохол, варено зеле, застояло олио. Извади фенерче със светещ диод от раницата и освети ниско долу. В кухнята цареше безпорядък. Сиво-зелен мухъл се бе появил по една хартиена чиния с варено зеле и с чушлета, които сигурно стояха от дни извън хладилника. От препълнената кофа за смет се бяха изсипали бирени бутилки и малки шишенца от водка. Някои се бяха счупили на керамичните плочки по пода и парчетата бяха пометени в ъгъла.
Влезе в дневната, която служеше и за трапезария — килимът хрущеше от мръсотия, а диванът беше покрит с петна. По стените нямаше никаква украса с изключение на няколко детски рисунки, залепени с тиксо за една врата. На едната се виждаше космически кораб, а на другата — подобният на гъба облак след атомна бомба. Нямаше снимки нито на жена му, нито на децата, никакви сантиментални подробности.
Защо Волконски не беше взел рисунките? Може би не беше добър баща. Форд трудно можеше изобщо да си го представи като баща.
Вратата на спалнята беше отворена към коридора, но въпреки това вътре миришеше на застояло. Леглото изглеждаше така, сякаш никога не бе оправяно, сякаш чаршафите никога не бяха сменяни. От коша с капак висеше мръсно пране. В дрешника, наполовина пълен с дрехи, Форд намери костюм. Опипа материята — фина вълна — и разгледа лавицата. Волконски си беше донесъл много дрехи в тази пустош, някои от които бяха шик според траш модата. Явно не бе осъзнал в какво се забърква тук, поне от гледна точка на социалния живот. Но защо не ги бе взел на тръгване?
Форд тръгна по коридора към втората спалня, която беше превърната в кабинет. Компютърът го нямаше, но изключеното юесби и захранващите кабели бяха там заедно с принтер, специален високоскоростен модем и уай-фай устройство. Компютърни дискове бяха пръснати навсякъде. Сякаш някой ги беше прегледал набързо и беше захвърлил ненужните.
Отвори горното чекмедже на бюрото за компютъра и отвътре се показа още бъркотия: протекли писалки, изподъвкани моливи и страници с разпечатан програмен код за сглобяване — неща, чийто анализ отнема години. В следващото чекмедже намери мръсна купчина папки. Прегледа ги — още отпечатани части от код, бележки на руски, софтуерни схеми. Извади купчината и под нея откри плик, запечатан и с марка, без адрес и наполовина скъсан.