Минаха няколко минути и тогава той чу стъпките на Уордлоу, който тичаше по камъните, и задъханото му дишане, когато мина покрай него.
Преброи до шейсет, след това предпазливо надникна над храста. Сред скалните образувания видя бродещия лъч на фенерчето на Уордлоу, който търсеше все по-навътре в каменния лабиринт.
Форд скочи и хукна обратно към Накаи Рок.
След като избра заобиколен маршрут до дома си, Форд пропълзя зад къщата си. Заобиколи, увери се, че Уордлоу не е оставил някого на пост, и се вмъкна през задната врата. Луната се бе скрила и зората вече осветяваше небето на изток. Над платото се разнесе далечният рев на пума.
Влезе в спалнята с надеждата да поспи поне малко преди закуска. Спря и впери поглед в леглото.
Върху възглавницата имаше плик. Вдигна го и извади бележка. „Съжалявам, че те изпуснах — пишеше с едър и заоблен почерк. Имаше и подпис: — Мелиса.“
Форд пусна плика на възглавницата и мрачно си помисли, че трудностите на задачата му едва започваха да разкриват истинските си мащаби.
18.
Един час по-късно Форд се появи на закуска и усети живителния аромат на кафе, бекон и палачинки. Спря на входа. Групата беше в намален състав — няколко членове на екипа бяха в Бункера, а останалите ФБР разпитваше в залата за отдих. Хейзълиъс беше седнал на обичайното си място начело на масата.
Форд пое дълбоко въздух и се запъти към мястото си. Ако учените изглеждаха съсипани преди, сега вече приличаха на зомбита, хранеха се механично и мълчаливо, а очите им със зачервени клепачи се рееха в пространството. Самият Хейзълиъс изглеждаше адски зле.
Форд си наля чаша кафе. Когато Уордлоу пристигна няколко минути след това, Форд го мерна с крайчеца на окото си. За разлика от другите той изглеждаше отпочинал, невъзмутим и необичайно приятелски настроен, докато кимаше на всички на път за мястото си. Кейт сновеше до кухнята и обратно и поднасяше чинии с храна. Форд се постара да не я гледа. Край него подеха несвързан разговор за най-банални неща. Никой не искаше да споменава за Волконски. Само не за Волконски.
Коркоран седна до него. Усети погледа й върху себе си, обърна се и видя многозначителна усмивка на лицето й. Тя се наведе и го попита тихо:
— Къде беше снощи?
— Излязох да се поразходя.
— Да бе — подсмихна се тя и плъзна поглед към Кейт.
Мисли, че спя с Кейт.
Коркоран се обърна към групата и каза:
— Тази сутрин сме влезли във всички новини. Научихте ли?
Всички спряха да се хранят.
— Никой ли не е чул? — огледа се Коркоран с победоносно изражение. — Не е, каквото си мислите. В новините нямаше нищо за Питър Волконски — още не.
Отново огледа групата, наслаждавайки се на вниманието.
— Става дума за друго. Доста странно. Чували ли сте за телевизионния проповедник Спейтс, който има огромна църква във Вирджиния? Тази сутрин онлайн в „Таймс“ има статия за него.
— Спейтс ли? — наведе се Инес над масата. — Проповедникът, когото пипнаха заедно с онези проститутки? Какво общо има той с нас?
Тя се усмихна още по-широко:
— Проповедта му миналата неделя е била само за нас.
— Не разбирам защо — отбеляза Инес.
— Казал, че сме учени безбожници, които твърдят, че Библейската книга на Битието лъже. Цялата проповед може да се види в интернет. „Поздравявам ви в името на нашия Бог и Спасител Исус Христос“ — проточи тя в почти съвършена имитация на южняшкия му акцент, демонстрирайки отново способността си да имитира.
— Сигурно се майтапиш — възкликна Инес.
Тя срита Форд под масата с крак:
— И ти ли не си чувал за това?
— Не.
— Кой има време да чете новините? — попита Тибодо силно и раздразнено. — И без това не успявам да си свърша работата.
— Не разбирам — обади се Долби. — Как така обвиняваме в лъжа Библията?
— Изследваме Големия взрив — светската хуманистична теория, според която вселената е създадена без направляваща ръка на Бога. Ние сме част от войната срещу вярата. Ние мразим Христос.
Долби отвратено поклати глава.
— Според „Таймс“ проповедта е предизвикала голяма врява. Няколко конгресмени от юга искат разследване и заплашват да прекъснат финансирането ни.
Инес се обърна към Хейзълиъс.
— Ти знаеше ли за това, Грегъри?
Хейзълиъс кимна мрачно.
— Какво ще правим?
Хейзълиъс остави чашата с кафето си и изтри очи.
— Скалата на Станфорд-Бинет показва, че седемдесет процента от човешките същества имат средна или под средната интелигентност. С други думи, повече от две трети от всички хора са на средно ниво, тоест достатъчно глупави или пък кръгли глупаци.