— Не съм сигурен, че следя мисълта ти — каза Инес.
— Казвам само, че светът е такъв, Джордж. Приеми го.
— Но ние трябва да излезем с изявление, което отхвърля обвинението — заяви Инес. — Поне според мен Големият взрив по нищо не противоречи на вярата в Бога. Едното не изключва другото.
Едълстайн вдигна очи от книгата си с внезапно блеснал и развеселен поглед:
— Ако наистина смяташ така, Джордж, значи не разбираш нито Бог, нито Големия взрив.
— Чакай малко, Алан — прекъсна го Кен Долби. — Човек може да приема една напълно физична теория като Големия взрив и въпреки това да вярва, че Бог стои зад него.
Тъмните очи на Едълстайн се насочиха към него.
— Ако теорията е изчерпателно обясняваща, каквато трябва да бъде всяка добра теория, тогава няма нужда от Бог. Той е просто наблюдател. Що за безполезен Бог е това?
— Алан, защо не ни кажеш какво мислиш всъщност? — саркастично попита Долби.
Инес се обади на висок глас, с подчертано професионална интонация:
— Несъмнено светът е достатъчно голям и за Бог, и за науката.
Коркоран безмълвно завъртя очи.
— Готов съм да възразя срещу всяко изявление, направено в името на проекта „Изабела“, в което се споменава Бог — заяви Едълстайн.
— Край на споровете — отсече Хейзълиъс. — Няма да има никакви изявления. Политиците да се оправят.
Вратата на стаята за отдих се отвори и отвътре излязоха трима учени, следвани от специални агенти Гриър и Алварес и от лейтенант Биа. Стаята притихна.
— Искам да ви благодаря за съдействието — сковано се обърна към групата Гриър с папка в ръка. — Имате визитната ми картичка. Ако имате нужда от нещо или си спомните нещо полезно, моля да ми се обадите.
— Кога ще научим нещо по-конкретно? — попита Хейзълиъс.
— След два-три дни.
Мълчание. После Хейзълиъс се обади:
— Може ли да ви задам един-два въпроса?
Гриър чакаше.
— Пистолетът беше ли намерен в колата?
Гриър се поколеба, после каза:
— Да.
— Къде?
— На пода от страната на шофьора.
— Доколкото разбрах, Волконски е бил прострелян в дясното слепоочие от упор, седнал зад волана. Така ли е?
— Да.
Прозорците на колата бяха ли отворени?
— Всички бяха затворени.
— И климатикът беше пуснат?
— Да.
— Вратите бяха ли заключени?
— Точно така.
— И ключът беше пъхнат в запалването?
— Да.
— Дясната ръка на Волконски даде ли положителен резултат при теста за барутен прах?
Мълчание.
— Резултатите още не са готови — каза Гриър.
— Благодаря ви.
Форд осъзна значението на въпросите, а явно същото важеше и за Гриър. Докато агентите излизаха от стаята, учените възобновиха закуската си в напрегнато мълчание. Във въздуха сякаш увисна неизречената дума „самоубийство“.
Накрая Хейзълиъс се изправи.
— Искам да кажа няколко думи. — Уморените му очи огледаха стаята. — Знам, че всички сте дълбоко потресени, както съм и аз.
Хората неловко се размърдаха по местата си. Форд погледна към Кейт. Изглеждаше не просто потресена — изглеждаше смазана.
— Проблемите с Изабела се отразиха най-сериозно на Питър — по причини, които са известни на всички ни. Той направи нечовешко усилие да отстрани софтуерните проблеми с Изабела. Сигурно се е отказал. Бих искал в негова памет да припомня няколко реда от едно стихотворение на Кийтс за мига на откритието. — Той изрецитира по памет:
Хейзълиъс направи пауза, после вдигна поглед:
— Казвал съм го и преди: нито едно ценно откритие на света не е направено лесно. Всяко мащабно изследване на непознатото е опасно — физически и психологически. Погледнете околосветското пътешествие на Магелан или откриването на Антарктика от капитан Кук. Вземете програмата „Аполо“ или космическата совалка. Вчера изгубихме един човек, станал жертва на трудностите на откривателството. Както и да завърши изследването ни — а според мен повечето от нас се досещат какво ще стане, — аз винаги ще смятам Питър за герой. — Замълча, задавен от вълнение. След малко се прокашля. — Следващата проба на Изабела започва утре на обяд. Всички знаете какво да правите. Онези, които още не са в планината, ще се съберат тук, в стаята за отдих в единайсет и половина и ще отидат на група. Вратата на Бункера се затваря и се заключва в единайсет и четирийсет и пет. Този път, госпожи и господа, кълна се в Бога, ще се взираме като храбрия Кортес в Тихия океан.