Еди не беше в състояние да помръдне.
Бриа се изправи и прибра портфейла.
— Ако се случи отново, просто ми съобщи и аз ще покрия загубата. Както казах, няма смисъл да намесваме закона. И бездруго не съм сигурен, че е с всичкия си. — Взе шапката си и я намести на потната следа в черната си коса. — Благодаря за разбирането, пасторе. — Обърна се да си върви, но спря. — Ако видиш Лоренцо, ще ми се обадиш, нали?
— Разбира се, лейтенант.
Пастор Ръс Еди наблюдаваше как лейтенант Бриа излиза от вратата и изчезва от погледа му, а после го видя отново през прозореца как прекосява двора точно над мястото, където беше заровено момчето, а каубойските му ботуши вдигат прах.
Сведе поглед към мръсната петдесетдоларова банкнота и усети, че му се гади. После се ядоса. Много се ядоса.
22.
Форд влезе в дневната си и застана на прозореца, загледан в разкривения силует на Накаи Рок, издигащ се над тополите. Беше изпълнил задачата си и сега трябваше да вземе решение — да докладва ли?
Отпусна се тежко на един стол и обхвана главата си с ръце. Кейт беше права — ако новината се разчуеше, това щеше фатално да навреди на проекта. Щеше да съсипе кариерата на всички тях — включително и тази на Кейт. В света на науката намекът за прикриване или за лъжа прекратяваше кариерата ти.
„Доволен ли си?“, запита се той отново.
Изправи се и сърдито закрачи из стаята. Локууд още от самото начало е знаел, че Форд ще намери отговора, като попита Кейт. Бяха го наели не защото е блестящ бивш агент от ЦРУ, станал частен детектив, а защото по някаква случайност дванайсет години по-рано бе излизал с една определена жена. Трябваше да откаже на Локууд, още когато имаше тази възможност. Само че задачата го заинтригува. Беше поласкан. И, честно казано, привлече го мисълта отново да види Кейт.
За миг закопня за живота си в манастира, за онези трийсет месеца, когато животът изглеждаше толкова прост, толкова чист. Докато беше там, почти бе забравил ужасната сивота на света и невъзможния морален избор, който ти налага той. Само че Форд не ставаше за монах. Беше отишъл в манастира с надеждата да си възвърне увереността, вярата. А бе станало тъкмо обратното.
Наведе глава и се опита да се помоли, но това бяха само думи. Думи, изречени мълчаливо.
Може би просто вече не съществуваха неща като правилно и грешно — хората правеха, каквото правеха, и толкоз. Знаеше само, че няма да предприеме стъпка, която би разрушила кариерата на Кейт. Достатъчно тежки удари бе понесла през живота си. Щеше да им даде два дни да открият проблема. И щеше да им помогне. Сериозно подозираше, че саботьорът е член на екипа. Никой друг нямаше достъп до нужните знания.
Форд излезе през предната врата, зави покрай къщата, сякаш просто се наслаждаваше на чистия въздух, а всъщност се увери, че Уордлоу не е наблизо. След това се върна в спалнята, отвори картотеката и извади куфарчето. Набра кода, за да го отвори, а после набра и номера.
Локууд вдигна толкова бързо, сякаш съветникът по научните въпроси очакваше обаждането му.
— Някакви новини? — попита задъхано Локууд.
— Не много.
Остра отчаяна въздишка от страна на Локууд.
— Вече минаха четири дни, Уайман.
— Просто не могат да накарат Изабела да заработи. Започвам да си мисля, че грешиш, Стан. Не крият нищо. Точно както казват е — не могат да накарат машината да заработи както трябва.
— По дяволите, Форд, няма да се хвана на това.
Чуваше тежкото дишане на Локууд от другата страна на линията. Това щеше да съсипе и неговата кариера. Обаче Форд не даваше и пет пари за него. Да си ходи. Важна беше Кейт. Ако можеше да им спечели още няколко дни, за да открият хакера, нямаше причина Локууд изобщо да узнава.
— Чу за проповедника Спейтс и за неговата проповед, нали? — продължи Локууд.
— Да.
— Това съкращава времето ни. Имаш два, най-много три дни, преди да дръпнем шалтера. Уайман, разбери какво крият, чуваш ли? Разбери!
— Ясно.
— Претърси ли къщата на Волконски?
— Да.
— Намери ли нещо?
— Нищо особено.
Локууд замълча и после каза:
— Току-що получих предварителната медицинска експертиза за Волконски. Все повече прилича на убийство.
— Разбирам.
Форд чу в слушалката шумоленето на хартия.
— Освен това проучих някои от нещата, за които ме помоли. Що се отнася за Чечини… Сектата се е казвала „Небесна порта“. Вероятно си спомняш, че през 1997 г. членовете на сектата извършиха масово самоубийство, защото смятаха, че душите им ще се качат на извънземен космически кораб, който приближава към Земята зад кометата Хейлбоп. Чечини се е присъединил към култа през деветдесет и пета, останал е по-малко от година и е напуснал преди масовото самоубийство.