— Да, вярвам.
— Сигурен ли сте в този факт?
— Да, Светото писание многократно го повтаря. „Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден.“
Хейзълиъс се обърна към групата:
— Госпожи и господа, представям ви едно насекомо — не, един микроб, — който претендира, че познава Божията воля.
Лицето на Еди пламна. Мозъкът му мъчително се бореше да намери отговор.
Грозният мъж на име Форд се обърна към Хейзълиъс:
— Грегъри, моля те, не си създавай излишни неприятности.
— Само задавам въпроси, Уайман.
— Създаваш проблеми. — Мъжът отново се обърна към служителя по сигурността: — Господин Уордлоу? Отново ви моля да изведете господин Еди.
— Доктор Хейзълиъс е ръководителят и аз приемам заповеди единствено от него. — Той се извърна към ръководителя. — Сър?
Хейзълиъс не продума.
Еди не бе приключил с речта, която бе намислил, докато шофираше насам. Беше овладял гнева си и заговори с леденостудена убеденост, гледайки право в сините очи:
— Мислиш се за най-умния човек на света, но колко си умен всъщност? Толкова си умен, че според теб светът се е появил от някакъв случаен взрив, Големия взрив, а всички атоми просто ей така са се събрали и са създали живота без Божията помощ. Умно ли е това? Ще ти кажа колко е умно: толкова, че ще те изпрати право в ада. Ти участваш във войната срещу вярата, ти и безбожните ти теории. Вие искате да напуснете християнската нация, изградена от Отците основатели, и да превърнете страната в храм на удобния светски хуманизъм, където всичко е приемливо — хомосексуалността, абортите, наркотиците, сексът преди брака, порнографията. Но сега ще пожънете, каквото сте посели. Вече имаше едно самоубийство. Ето докъде ви доведе богохулството и омразата към Бога. Самоубийство. Бог отново ще изсипе върху ви божествения си гняв, Хейзълиъс. „Отмъщението е Мое. Аз ще отплатя“, казва Господ.
Еди замълча задъхан. Ученият го гледаше странно, а очите му блестяха като студена стомана. С любопитно странен тон Хейзълиъс каза:
— Вече е време да си вървите.
Еди не отговори. Месестият охранител пристъпи напред.
— Насам, приятел.
— Не е нужно, Тони — Ръс ни изнесе малката си реч и знае, че вече е време да си върви.
Само че пазачът въпреки това направи още една крачка към него.
— Не се притеснявайте — каза Еди забързано, — нямам търпение да се махна от това безбожно място.
Когато мрежестата врата се затръшна зад гърба му, Еди чу спокойният глас да казва:
— Микробът изпъва пипалце, за да си тръгне.
Обърна се, притисна лицето си към мрежата и се провикна:
— „И ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ Йоан 8:32.
Завъртя се и бързо тръгна към пикапа си, а лявата половина на лицето му потрепваше от унижение и от безкраен, изгарящ гняв.
24.
Форд наблюдаваше как мършавата фигура на пастора крачи през паркинга към стария и разнебитен пикап. Ако има последователи, такъв човек можеше да навреди много на проекта „Изабела“. Много съжаляваше, че Хейзълиъс го бе провокирал, и имаше чувството, че това не е краят на историята — ни най-малко.
Когато се обърна, Хейзълиъс гледаше часовника си, сякаш нищо не се бе случило.
— Закъсняваме — отсечено заяви ученият и взе бялата си престилка от закачалката. Огледа се. — Да вървим. — Погледът му попадна на Форд. — Боя се, че през следващите дванайсет часа ще бъдеш сам.
— Всъщност бих искал да присъствам на една проба — каза Форд.
Хейзълиъс облече престилката и взе куфарчето си.
— Съжалявам, Уайман, няма да е възможно. Когато сме долу, в Бункера, всеки си има точна задача и е много напрегнато. Не можем да си позволим да се мотаят още хора. Надявам се, че разбираш.
— И аз съжалявам, Грегъри, защото ми се струва, че трябва да присъствам на една проба, за да мога да си върша работата както трябва.
— Добре тогава, но се боя, че няма да е точно тази проба. Имаме много проблеми, намираме се под силен стрес и докато не решим тези технически проблеми, не можем да пуснем външни лица на Мостика.
— Боя се, че трябва да настоявам — тихо каза Форд.
Хейзълиъс се сепна. Настана неловко мълчание.
— Защо трябва да видиш една проба, за да си вършиш работата?
— Наеха ме, за да убедя местните хора, че Изабела е безопасна. Никого в нищо няма да убеждавам, докато аз лично не съм убеден.
— Да не би всъщност да се съмняваш в сигурността на Изабела?
— Няма да приема само нечия дума по този въпрос.
Хейзълиъс бавно поклати глава.