Форд отиде към издигнатата част на Мостика. Докато минаваше край Уордлоу, който седеше пред собствен компютър, долови лек враждебен поглед и се усмихна студено в отговор. Мъжът чакаше и наблюдаваше.
Чу тихия глас на Хейзълиъс:
— Увеличи на деветдесет и пет, Рей.
В притихналата стая прозвуча тихото тракане на клавишите.
— Лъчът е стабилен — каза Чън.
— Харлан, каква е мощността?
Изникна приличното на леприкорн лице на Сейнт Винсънт.
— Идва като приливна вълна — плавно и гладко.
— Майкъл?
— Засега е добре. Никакви аномалии.
Приглушеният катехизис продължаваше, Хейзълиъс изиска доклад от всеки поред, след това повтори процеса. Това продължаваше от часове, но сега Форд усети, че най-сетне очакването започва да се засилва.
— Мощност деветдесет и пет процента — оповести Долби.
— Лъчът е стабилен. Насочен.
— Яркост 17 тера-електрон волта.
— Добре, хора, на прага сме на непозната територия — каза Чън, сложила ръце върху няколко контролера.
— Тук ще има чудовища — добави Хейзълиъс.
Екранът бе залят от цветове като цвете, което непрекъснато цъфти. Форд го намираше за хипнотично. Погледна към Кейт. Тя работеше мълчаливо отстрани на един мощен „Макинтош“, включен в мрежата, и работеше с програма, която той разпозна като Волфрамова математика. На екрана се виждаше сложен разгънат обект. Надникна през рамото й.
— Прекъсвам ли те?
Тя въздъхна и се обърна.
— Всъщност не. И бездруго се канех да затворя това и да наблюдавам крайния етап на пробата.
— Какво е това? — кимна той към екрана.
— Единайсетмерно пространство на Калуца-Клайн. Правя някои изчисления за миниатюрните черни дупки.
— Чух, че Изабела ще изследва възможността за добив на енергия, използвайки мини черни дупки.
— Да. Това е един от проектите — ако изобщо успеем да настроим Изабела.
— Как ще стане това?
Той я видя как неспокойно метна поглед назад към Хейзълиъс. Погледите им се срещнаха.
— Ами, оказа се, че Изабела вероятно е достатъчно мощна, за да създаде миниатюрни черни дупки. Стивън Хокинг доказа, че мини черните дупки се изпаряват след няколко билионни части от секундата и отделят енергия.
— Искаш да кажеш, че се взривяват.
— Точно така. Идеята е, че може да успеем да оползотворим тази енергия.
— Значи има вероятност Изабела да създаде мини черна дупка, която да се взриви?
Кейт махна с ръка:
— Всъщност не. Черните дупки, които Изабела евентуално ще създаде — ако изобщо създаде, — ще бъдат толкова малки, че ще се изпарят за билионна част от секундата и ще излъчат много по-малко енергия от, да кажем, пукането на сапунен мехур.
— Но експлозията може и да е по-голяма?
— Много слабо вероятно е. Допускам, че ако мини черната дупка се задържи, да кажем за няколко секунди, тя може да се блъска достатъчно дълго, за да придобие повече маса и… след това да избухне.
— Колко силна ще е експлозията?
— Трудно е да се каже. Вероятно със силата на малка ядрена ракета.
Коркоран се приближи с плавна походка и застана до Форд.
— Само че това дори не е най-страшният сценарий — каза тя.
— Мелиса!
Тя погледна Кейт с извити вежди и престорено невинно изражение.
— Нали нямаше да крием нищо от Уайман? — После се обърна към Форд: — Истински страшната вероятност е Изабела да създаде мини черна дупка, която да се окаже напълно стабилна. В този случай тя ще се спусне до центъра на Земята, ще си остане там и ще поглъща все повече и повече материя, докато… хрррус! Сбогом, Земя!
— Възможно ли е да се случи това? — попита Форд.
— Не — раздразнено отговори Кейт. — Мелиса само те сплашва.
— Деветдесет и седем процента — обади се Долби.
— Яркост 16,92 тера-електрон волта.
Форд снижи глас:
— Кейт… не смяташ ли, че дори и най-слабата вероятност е твърде голяма? Говорим за унищожение на земята!
— Не можеш да възпреш науката заради смахнати вероятности.
— Не ти ли пука?
Кейт избухна:
— По дяволите, Уайман, разбира се, че ми пука! И аз живея на тази планета. Смяташ ли, че ще я изложа на риск?
— Ако вероятността не е нула, вече я излагаш.
— Вероятността е нулева. — Тя се завъртя на стола си и грубо му обърна гръб.
Форд се изправи и забеляза, че Хейзълиъс го гледа. Физикът стана от стола си и се приближи с непринудена усмивка.
— Уайман, нека те успокоя със следния дребен факт: ако мини черните дупки бяха стабилни, щяхме да ги виждаме навсякъде, останали след Големия взрив. Всъщност щеше да има толкова много, че досега щяха да са погълнали всичко. Затова фактът, че съществуваме, е доказателство, че черните дупки са нестабилни.