Погледна към очертаващия се зад гърба му смътно заплашителен силует на платото и си спомни мрака от предишната нощ, самотата, пустотата. Бръмченето и пукота на далекопроводите, мирисът на озон. Усещаше там присъствието на Сатаната.
Издайнически облак на хоризонта подсказа за приближаващо превозно средство. Примижа срещу изгряващото слънце и скоро от прахта се появи пикап, който ревеше и се движеше на тласъци по осеяния с дупки път. После рязко спря. Отвътре излезе едра индианка, следвана от две момчета. Едното носеше пушка от „Междузвездни войни“, а другото — узи. Шмугнаха се в лободата и се престориха, че се стрелят взаимно. Ръс ги проследи с поглед и си помисли за сина си, който растеше без него, а от това вътрешният му гняв нарасна.
— Здравейте, пасторе, как сте? — бодро поздрави жената.
— Поздрави в името на Бога, Мюриъл — каза Еди.
— Какво имате днес?
— Разгледай. — Погледът му се плъзна към двете момчета, които се целеха едно в друго иззад храстите градински чай.
Звънецът, който беше монтирал извън караваната, издрънча, които означаваше, че го търсят по телефона. Втурна се вътре и затърси слушалката сред купчините книги.
— Ало? — задъхано се обади той. Почти никога не го търсеха по телефона.
— Пастор Ръс Еди? — Обаждаше се преподобният Дон Спейтс.
— Добро утро, преподобни Спейтс. Бог да ви…
— Питах се дали сте поогледали наоколо, както ви помолих?
— Да, преподобни. Снощи се върнах на платото. Къщите и селото бяха съвсем пусти. И трите далекопровода жужаха от високо напрежение. Направо ми щръкнаха косите.
— Наистина ли?
— После около полунощ чух нещо като вибрация или напев, което се разнасяше изпод земята. Продължи десет минути.
— Успя ли да прескочиш охранителната ограда?
— Аз… не се осмелих.
Още едно сумтене и продължително мълчание. Еди чу да пристигат още пикапи и някой да го вика по име. Не му обърна внимание.
— Нека ти обясня какъв е проблемът — каза Спейтс. — Утре вечер в шест часа е токшоуто ми, „Америка на кръглата маса“, а гостът ми е физик от университета Либърти. Трябва да науча нещо ново за проекта „Изабела“.
— Разбирам, преподобни.
— Както ти казах и онзи ден, трябва да изровиш нещо добро. Ти си моят човек на място. Самоубийството е начало, но не е достатъчно. Трябва ни нещо, което да уплаши хората. Какво наистина правят там? Изтича ли радиация, както е според слуховете, за които ми спомена? Ще взривят ли Земята?
— Няма как да знам…
— Точно там е въпросът, Ръс! Отиди и разбери! Направи някое дребно нарушение, престъпи човешките закони, за да послужиш на Божиите. Разчитам на теб!
— Благодаря ви, преподобни. Благодаря ви. Ще го направя.
След разговора пастор Ръс отново излезе на ярката слънчева светлина и се приближи към мястото, където пет-шест човека разглеждаха дрехите — предимно самотни майки и деца. Той вдигна ръце:
— Приятели, съжалявам, но трябва да спрем. Изникна нещо.
Разнесе се недоволно мърморене и Еди се почувства зле — знаеше, че някои майки идват от много далеч въпреки цената на бензина.
След като си тръгнаха, Еди окачи табела, че раздаването на дрехи се отменя, и се качи в пикапа. Погледна към датчика за горивото — една осма от резервоара, не беше достатъчно, за да се изкачи на платото и да се върне. Извади портфейла си и установи, че вътре има три долара. Вече дължеше няколкостотин долара на бензиностанцията в Блу Гап и почти толкова в Раф Рок. Молеше се да успее да стигне до Пиньон и да зареди там с надеждата да му налеят на кредит. Беше почти сигурен, че ще го направят — навахо бяха винаги готови да ти заемат пари.
Нямаше смисъл да ходи при Изабела през деня — щяха да го видят. Щеше да тръгне по залез, да скрие пикапа зад Накаи Рок и да поразгледа в тъмното. А междувременно може би в Пиньон щеше да успее да научи още нещо за самоубийството на платото.
Пое си въздух дълбоко и доволно. Най-сетне Бог го бе призовал. Грегъри Норт Хейзълиъс, този жлъчен ненавистник на Христос, трябваше да бъде спрян.
28.
Форд се разположи в старо кожено кресло в ъгъла на стаята за отдих и наблюдава как пристигат останалите от Бункера изтощени и отчаяни. Първите лъчи на слънцето се показаха косо от хоризонта и проникнаха през източните прозорци на постройката, като изпълниха стаята със златиста светлина. Хората мълчаливо и с блуждаещи погледи се отпускаха по столовете. Хейзълиъс влезе последен. Приближи към камината и разпали жаравата от предварително накладения огън. После и той се отпусна на стол.