Беше ред на Кроули да стреля, а Сафорд глупаво беше оставил главната топка на място, където можеше да бъде притисната.
След пет минути играта приключи. Сафорд изгуби — с гръм и трясък.
— Е — каза Сафорд, взе мартинито си и се усмихна дръзко, — ще си помисля дали пак да играя билярд с теб, Букър — заяви той и се изсмя насила. — Сега да уточним хонорара ти — продължи той, а гласът му прозвуча като от уестърна „Точно по пладне“. — Няма шанс дори да обмислим сумата, която споменаваш в писмото си. Не е предвидена в бюджета ни. Нито пък съответства нужното количество работа, ако ми позволиш да бъда откровен.
Кроули остави щеката и хвърли пурата си в пепелника. Подмина мартинито без да си даде труда да вземе чашата, и каза без да се обръща:
— Сафорд, боя се, че изникна нещо и се налага да отложим обяда.
След това се обърна, за да се наслади на изражението на предприемача. Мъжът си седеше там — с щеката, с пурата и с мартинито — и изглеждаше все едно някой го е цапардосал по главата.
— Ако промениш мнението си за хонорара ми, обади ми се — додаде Кроули и излезе.
Сафорд Монтагю Макграт III нямаше да го вдигне тази вечер, това беше сигурно.
33.
Форд стигна в подножието на платото и тръгна по ерозиралата местност към Блекхорс, а Кейт го настигна и пое редом. На половината път той чу цвилене и се обърна.
— Има някой зад нас — каза Форд и накара Балю да спре.
През един вечнозелен гъсталак се чу трополене на копита и малко след това се показа висок мъж на едър състезателен кон. Беше Биа. Лейтенантът от племенната полиция докосна ръба на шапката си.
— Яздите за удоволствие ли? — попита той.
— Отиваме в Блекхорс — отговори Форд.
— Хубав ден за езда — не е много топло, има лек ветрец — усмихна се Биа. Постави ръце на извивката на седлото си. — Сигурно ще посетите Нелсън Бигей.
— Точно така — потвърди Форд.
— Той е свестен човек — каза Биа. — Ако подозирах, че протестният поход ще създаде проблеми, щях да ви предложа присъствието на племенната полиция. Само че според мен това ще предизвика обратен ефект.
— Съгласен съм — каза Форд, признателен за прозорливостта на полицая.
— Най-добре да ги оставим да си направят своето. Ще ги наблюдавам — дискретно.
— Благодаря.
Биа кимна и се приведе напред:
— Така и така сте тук, имате ли нещо против да ви задам един-два въпроса?
— Давайте — насърчи го Форд.
— Този Питър Волконски, добре ли се разбираше с всички?
— С повечето хора — отговори Кейт.
— Никакви лични сблъсъци? Несъгласия?
— Беше малко избухлив, но ние приемахме това спокойно.
— Беше ли важен член на екипа?
— Един от най-важните.
Биа подръпна шапката си:
— Човекът пъхва малко дрехи в един куфар и си тръгва. Горе-долу десет часа е, луната вече е изгряла. Кара около двайсет минути, после излиза от пътя и шофира четиристотин метра през пустинята. Стига до едно дълбоко дере. Спира колата на склон близо до ръба, дръпва ръчната спирачка, изключва двигателя и изключва колата от скорост. След това опира пистолет в главата си с дясната ръка, освобождава спирачката с лявата, изстрелва куршум в дясното си слепоочие и колата се преобръща в дерето. — Замълча. Ивицата сянка под шапката скриваше очите му.
— Това ли е станало според вас? — попита Кейт.
— Такава е възстановката на ФБР.
— Само че вие не сте съгласен — каза Форд.
Биа като че ли го погледна съсредоточено от плътната сянката под периферията на шапката си.
— А вие?
— Според мен е малко странно, че е бутнал колата си в пропастта, след като се е застрелял — не скри сарказма си Форд. Спомни си за писмото. Дали да каже на Биа? По-добре да остави Локууд да се оправя.
— Всъщност според мен това е достоверно — заяви Биа.
— Не се ли озадачавате, че си е приготвил куфара?
— Някои самоубийци постъпват по този начин. Самоубийството често е спонтанно.
— Тогава къде е проблемът според вас?
— Господин Форд, откъде знаете, че там е имало кола?
— Видях пресните следи от гуми и видях смачкания храст — също и мишеловите.
— Но не сте видели дерето?
— Не.
— Защото то не се вижда от нито едно място по пътя — проверих. Откъде Волконски ще знае, че го има?
— Бил е объркан, тръгнал е с колата си към пустинята, за да се застреля, натъкнал се е на дерето и е решил да се подсигури допълнително. — Форд не си вярваше особено, но се запита дали Биа би му повярвал.