— Така ли?
— Тази дума не беше в речника ти. Защо според теб скъсахме?
Той примигна. Това ли беше причината?
— Сигурно защото постъпих в ЦРУ?
— Щях да го приема някак.
— Искаш ли… да опитаме отново? — попита Форд.
Тя го погледна, оградена отвсякъде със златиста светлина. Никога не бе изглеждала толкова красива.
— Да.
Кейт протегна ръка и го повдигна. След като той се надигна, тя го придърпа към себе си и го целуна бавно, леко, упоително. Той се приведе напред, за да я целуне, но тя го възпря нежно, положила ръка на гърдите му.
— Почти се стъмни. Чака ни път и…
— И какво?
Тя остана вгледана в него, усмихната.
— Няма значение — каза Кейт, наведе се да го целуне отново и отново, а меките й гърди се опряха в него. Ръката й не пусна ризата му и тя започна да разкопчава копчетата едно по едно. Разтвори ризата и се зае да разкопчава колана, а целувките й ставаха все по-дълбоки и по-нежни, сякаш устата й се разтапяше в неговата, докато вечерните сенки се издължаваха все повече и повече в пустинята.
36.
Пастор Ръс Еди с мъка подкара пикапа си извън пътя за платото и пое към едно ребро от пясъчник, зад което можеше да скрие колата си. Беше ясна нощ с наближаваща пълнолуние луна и осеяно със звезди небе. Пикапът се движеше шумно и на тласъци по голата скала, а хлабавата броня се удряше при всяко издигане. Ако скоро не вземе назаем поялника от бензиностанцията в Блу Гап, бронята щеше да падне, но той ужасно се срамуваше, че все заема инструментите на навахо и им крънка бензин. Непрекъснато си повтаряше, че дава на тези хора най-големия дар — спасението, стига само да поискат да го приемат.
През целия ден мисли за Хейзълиъс. Колкото повече превърташе думите на този мъж в главата си, толкова по-уместни за случая му се струваха думите от Първото послание на апостол Йоан: „И както сте слушали, че иде антихрист… Той е антихрист, който отрича Отца и Сина… Туй е духът на антихриста…“
Споменът за Лоренцо, проснат на земята, нахлу в съзнанието му, съсиреците жива кръв, които не потъваха в пясъка… Намръщи се — защо този отвратителен образ непрекъснато изникваше в мислите му? Прогони го със сподавено стенание.
Намести пикапа зад реброто от пясъчник, докато го скри добре от пътя. Двигателят закашля и угасна. Издърпа силно ръчната спирачка и подпря гумите с камъни. След това прибра ключовете в джоба си, пое си дълбоко въздух и тръгна пеша по пътя. Луната светеше достатъчно силно, за да вижда и без фенерче.
Чувстваше се по-целеустремен от когато и да било. Бог го бе призовал и той бе казал „Да“. Досега всичко, всички проблеми в живота му, са били просто прелюдия. Господ го бе подложил на изпитание и той бе издържал. Последното изпитание беше Лоренцо. Това беше Божият знак, че Бог го готви за нещо голямо. Много голямо.
Бог го бе направлявал в Пиньон този следобед. Най-напред получи пълен резервоар с гориво — безплатно. След това един объркал се турист, който се опитваше да стигне до Флагстаф, му благодари с десетдоларова банкнота. После пък от служителя на бензиностанцията научи, че Биа разследва смъртния случай, свързан с проекта „Изабела“, като убийство, а не като самоубийство. Убийство!
В далечината се разнесе воят на койот, последван от друг още по-отдалеч. Прозвучаха като самотните изгубени викове на прокълнатите. Еди стигна до ръба на скалите и се спусна по пътеката към долината Накаи. Тъмната гърбица на Накаи Рок се извиси от дясната му страна като гърбав демон. Отдолу се виждаха пръснатите светлинки на селото, а прозорците на стария търговски пункт хвърляха правоъгълни отражения в мрака.
Мина покрай търговския пункт, като се прокрадваше близо до скалите и до хвойните. Единственият му план беше да чака знак от Бога. Бог щеше да му покаже пътя.
Тиха мелодия на пиано се понесе в пустинната нощ. Стигна до дъното на долината, опипом се придвижи през сенките на тополите и тичешком прекоси тревата до задната стена на търговския пункт. През старите дървени трупи, слепени с мазилка, чу приглушен разговор. Изключително предпазливо приближи до прозореца и надникна вътре. Неколцина учени седяха край ниска масичка и говореха напрегнато, сякаш спореха. Хейзълиъс свиреше на пианото.
При вида на човека, който можеше да се окаже Антихристът, Ръс усети прилив на страх и на ярост. Спотаи се под прозореца и се опита да чуе какво си говорят хората, само че звукът от пианото беше толкова силен, че Еди не успя да чуе почти нищо. Все пак въпреки музиката през двойните стъкла на прозорците и в студения есенен въздух до мястото, където Ръс се бе сгушил сред тревата, стигна единствена дума, изречена от един от учените: Бог.