В осем без пет Букър Кроули се настани в креслото в уютния облицован с черешово дърво кабинет в дома си на Дъмбартън Стрийт в Джорджтаун, в плен на изключително силно очакване. Когато Спейтс му обеща, че няма да похарчи парите си напразно, явно бе говорил сериозно. Неделната проповед беше като картечен откос. Сега „Америка на кръглата маса“ щеше да изстреля втория откос. Удивително е, че бе постигнал всичко това с един-единствен телефонен разговор и с няколко плащания. Дори нямаше нищо незаконно, просто дарение на църквата, което се приспадаше от данъците.
Лобистът обгърна с длан чашата си, за да я затопли, и отпи глътка от обичайния си калвадос след вечеря. Съпровождано от шумна патриотична музика, логото на програмата се появи сред дигитален вихър от американски знамена, орли и патриотични символи. След това на екрана цъфна черешова кръгла маса, зад която имаше изображение на Капитолия. На кръглата маса седеше Спейтс със сериозно и загрижено изражение. Гостът му седеше срещу него — белокос мъж с костюм, потайно лице, рунтави вежди и стиснати устни, сякаш размишляваше над тайната на битието.
Музиката заглъхна и Спейтс се обърна към камерата.
Кроули се смая, че този човек, който на живо беше пълен тъпак, бял бедняк, има толкова въздействащо присъствие от телевизионния екран. Дори оранжевата му коса изглеждаше почтено, с някак приглушен цвят. Кроули отново се поздрави. Привличането на проповедника беше блестящ ход.
— Добър вечер, госпожи и господа, и добре дошли в „Америка на кръглата маса“. Аз съм преподобният Дон Спейтс и се радвам, че мой гост е доктор Хендерсън Крокър, изтъкнат преподавател по физика в Либърти Юнивърсити в Линчбърг, Вирджиния.
Професорът кимна мъдро към камерата, а изражението му беше самата сериозност.
— Помолих доктор Крокър да поговорим за проекта „Изабела“ — темата на шоуто ни тази вечер. На онези от вас, които не са чували за „Изабела“, ще кажа, че това е машина за научни изследвания, построена от правителството в пустинята в Аризона, и струва четирийсет милиарда долара от парите на данъкоплатците. Много хора са разтревожени от този факт. Точно затова помолих доктор Крокър да ни помогне да обясним на обикновените хора за какво става дума. — Обърна се към госта си: — Доктор Крокър, вие сте физик и преподавател. Можете ли да ни обясните какво представлява „Изабела“?
— Благодаря ви, преподобни Спейтс. Разбира се, че мога. В основни линии Изабела е ускорител на частици — машина, която разбива атома. Тя сблъсква атомите един в друг на висока скорост, за да ги разбие и да провери от какво са съставени.
— Звучи страшничко.
— Ни най-малко. Има няколко такива машини в света. Те бяха от голямо значение, за да може Америка да създаде и да построи ядрени оръжия. Освен това помогнаха за полагането на теоретичните основи на ядрената енергетика.
— Виждате ли някакъв проблем конкретно с тази машина?
Драматична пауза.
— Да.
— И какъв е той?
— Изабела не е като другите ускорители на частици. Тя не се използва като научен инструмент. Експлоатира се погрешно за постигането на определени цели, за доказването на една теория за сътворението, налагана от крайно атеистично и светски хуманистично настроени учени.
Спейтс изви вежди:
— Това е сериозно твърдение.
— Не го правя с лека ръка.
— Обяснете по-подробно.
— С удоволствие. Тази група учени атеисти вярват в теорията, че вселената е възникнала от нищото, без направляваща ръка или първичен стимул. Наричат тази теория Големия взрив. Вече повечето интелигентни хора, включително и мнозина учени като мен, знаят, че тази теория почива на почти пълната липса на научни свидетелства. Теорията се корени не в науката, а в дълбоко антихристиянската нагласа, обхванала нацията ни днес.
Кроули отпи още една дълга и топла глътка калвадос. Спейтс отново се справяше блестящо. Това беше адски добър материал, демагогски облечен в научен и трезв език — при това от устата на физик. Тъкмо въдицата, на която определена група от американците щяха да се хванат.
— През изминалото десетилетие на практика всяко ниво от управлението и университетската ни система е завладяно от атеисти и светски хуманисти. Те контролират парите от дарения. Те решават какви изследвания да се провеждат. Те заглушават всяко несъгласие. Научният фашизъм е навсякъде — от ядрената физика и космологията, до биологията и, разбира се, еволюцията. Това са учени, които ни предлагат материалистичните и атеистични теории на Дарвин и на Лайъл, на Фройд и на Юнг. Това са хора, които твърдят, че животът не започва със зачатието. Хора, които искат да провеждат ужасяващи експерименти със стволови клетки — с живи човешки ембриони. Това са привърженици на абортите, на така нареченото семейно планиране.