41.
Форд пристигна на Мостика в осем часа. Когато влезе в залата, погледна към Кейт, към нейното работно място. Очите им се срещнаха. Не си размениха нито дума, но погледите казваха много. Другите учени бяха приведени над компютрите си, а Хейзълиъс режисираше шоуто от своя въртящ се стол в средата. Машината бръмчеше, но Визуализаторът си оставаше черен.
Останалите отбелязаха пристигането му с няколко кимвания и разсеяни поздрави. Уордлоу го изгледа продължително, преди отново да насочи вниманието си към своето контролно табло.
Хейзълиъс му даде знак да се приближи.
— Как са нещата горе? — попита той.
— Не мисля, че ще имаме проблеми.
— Добре. Пристигаш тъкмо навреме, за да видиш как осъществяваме контакт в С-нула. Кен, как върви?
— Задържахме стабилно на деветдесет процента — каза Долби.
— А магнитът?
— Все още е наред.
— В такъв случай сме готови за старта — заяви Хейзълиъс. — Рей, заеми мястото си пред контролния панел на детекторите. Веднага щом избухне логическата бомба, искам да се заемеш с нея. Джули, ти ще й помагаш. Алан? — извърна се Хейзълиъс.
Едълстайн бавно вдигна глава от компютъра си.
— Следи едновременно помощните сървъри и главния компютър. При първия признак на нестабилност прехвърли контрола над Изабела на трите p5 595. Не чакай пълния срив.
Едълстайн кимна и натрака рязко нещо на клавиатурата.
— Мелиса, искам да следиш тази дупка в пространство-времето. Ако забележиш нещо, каквото и да било, което подсказва проблем — неочакван резонанс, непознати свръхтежки или стабилни частици, и особено стабилни сингуларности, — пусни алармата.
Знак с вдигнат палец.
— Разбира се.
— Тони, дори ако пуснем и трите сървъра като поддържащи, системите за сигурност ще останат включени. Не забравяй, че горе има протестиращи, които може да направят някоя глупост, например да се покатерят по оградата.
— Слушам, сър.
Хейзълиъс се огледа.
— Джордж?
— Да? — обади се Инес.
— Обикновено няма какво да правиш по време на проба, но този път е различно. Искам да застанеш близо до Визуализатора, за да можеш да четеш какво ни изписва логическата бомба и да го анализираш от психологическа гледна точка. Този код е написан от човешко същество и може да съдържа следа, по която да стигнем до автора му. Търси прозрения, идеи, психологически догадки и хрумвания — всичко, което може да ни помогне да стигнем до самоличността на нарушителя или да пипнем логическата бомба.
— Чудесна идея, Грегъри. Ще го направя.
— Кейт? Искам те на контролната клавиатура, за да пишеш въпросите.
— Аз… — поколеба се Кейт.
Хейзълиъс изви едната си вежда:
— Да?
— Бих предпочела да не съм аз, Грегъри.
Сериозните сини очи я погледнаха изучаващо, след това се насочиха към Форд.
— Ти нямаш какво друго да правиш. Искаш ли да задаваш въпросите?
— С удоволствие.
— Не е важно какво ще питаш — просто накарай малуера да не спира да говори. Рей се нуждае от стабилен поток от данни, за да може да проследи това нещо. Не задавай сложни и дълги въпроси — гледай да са кратки. Кейт, ако Уайман засече или не се сеща за въпроси, бъди готова да се включиш. Не можем да изгубим дори секунда.
Форд се приближи към компютъра й. Тя се изправи и му отстъпи мястото си. Той постави ръка на рамото й. Наведе се, уж за да разгледа екрана.
— Здравей — прошепна той и стисна ръката й.
— Здрасти. — Кейт се поколеба и добави тихо: — Уайман, обещай ми каквото и да се случи тук — независимо какво е — да започнем отначало. Ти и аз. Обещай ми, че… случилото се по време на ездата ни до платото не е просто случайност. — Лицето й беше силно зачервено. Тя се наведе, за да го прикрие, и черната й коса се спусна като завеса.
— Обещавам — стисна ръката й той.
Хейзълиъс беше приключил с обсъждането на подробностите с различни членове на екипа и се бе върнал в средата на мостика. Огледа групата с блесналите си сини очи.
— Казвал съм ви преди и пак ще го кажа — плаваме в непознати води. Няма да ви заблуждавам — предстои да направим нещо опасно. Нямаме алтернатива — притиснати сме до стената. Ще открием тази логическа бомба и ще я обезвредим. Тази вечер.