В последвалото продължително мълчание напевът на машината се усили и затихна.
— За няколко часа контактът ни с външния свят ще бъде прекъснат — каза Хейзълиъс и суровият му поглед обходи залата. — Някакви въпроси?
— Аз имам — обади се Джули Тибодо. Лицето й лъщеше от пот, а тъмните кръгове под очите й изглеждаха почти прозрачни. Косата й беше дълга, на клечки и се поклащаше, докато тя говореше.
— Да? — погледна я Хейзълиъс.
— Аз… — заекна тя.
Хейзълиъс изви вежди и зачака. Тя внезапно избута стола си и се изправи. Колелцата засякоха на килима и тя залитна.
— Това е лудост — каза Джули силно. — Имаме нагорещен магнит, нестабилен компютър и малуер — а сега ще напомпаме няколко мегавата мощност в машината? Ще взривиш цялата скапана планина. Аз няма да участвам.
Погледът на Хейзълиъс за миг се стрелна към Уордлоу, после се върна на Тибодо.
— Боя се, че вече е твърде късно, Джули.
— Как така твърде късно? — кресна тя. — Махам се.
— Вратите на Бункера са затворени, заключени и запечатани. Знаеш правилата.
— Глупости. Форд току-що влезе.
— По предварителна уговорка. Вече никой не може да излезе до зазоряване. Дори аз. Това е част от системата за сигурност.
— Измишльотини. Ами ако избухне пожар или стане нещастен случай? — Стоеше предизвикателно с треперещо тяло.
— Единственият човек с кодовете за сигурност, който може да отвори вратата преди зазоряване, е Тони. Това е негово решение като началник на охраната. Тони?
— Никой не може да излиза — безстрастно заяви Тони.
— Отказвам да приема този отговор — заяви тя и гласът се извиси в паника.
— Боя се, че трябва — заяви Хейзълиъс.
— Тони, искам да изляза веднага, мамка ти! — Гласът й се извиси почти до писък.
— Съжалявам — отговори Тони.
Тя се хвърли към него с цялото си тяло. Той я остави да приближи. Джули вдигна юмруци и той ги улови с лекота, когато тя замахна към него.
— Пусни ме, копеле! — заизвива се тя безпомощно.
— Спокойно.
— Няма да умра заради някаква машина! — Джули рухна на гърдите му и зарида.
Форд наблюдаваше невярващо.
— Пусни я да излезе, след като го иска.
Уордлоу го изгледа враждебно.
— Против правилата е.
— Тя не представлява опасност за сигурността. Погледни я — рухва.
— Правилата имат смисъл — заяви Уордлоу. — Никой не си тръгва от Изабела по време на проба освен в случай на заплаха за живота.
Форд се обърна към Хейзълиъс:
— Това не е редно. — После се извърна и се огледа: — Сигурен съм, че останалите са съгласни с мен. — Обаче вместо съгласие видя несигурност. Страх. — Не можете да я задържите против волята й.
До този момент не си бе дал сметка до каква степен са попаднали под въздействието на обаянието на Хейзълиъс.
— Кейт? — извърна се той към нея. — Знаеш, че това е нередно.
— Уайман, всички подписахме правилата. Дори тя.
Хейзълиъс се приближи към Тибодо и кимна на Уордлоу. Охранителят я предаде в прегръдката на Хейзълиъс. Тя се опита да се отскубне, ала той я стисна категорично, но внимателно. Риданията й започнаха да утихват и се превърнаха в хълцане и хлипане. Хейзълиъс я прегръщаше нежно, едва ли не с обич. Джули се облегна на гърдите му и плачеше тихо като момиченце. Той я галеше по гърба и главата, триеше сълзите й с палец и през цялото време мърмореше нещо на ухото й. След няколко минути тя се успокои.
— Съжалявам — прошепна Джули.
Той я потупа, поглади косата й и чувствено прокара ръка по пълния й гръб.
— Нуждаем се от теб, Джули. Аз се нуждая от теб. Не можем да се справим без теб. Знаеш го.
Тя кимна и подсмръкна.
— Изпуснах си нервите, извинявай. Няма да се повтори.
Той я задържа в прегръдката си, докато тя напълно се успокои. Когато я пусна, Джули отстъпи назад, забола поглед в пода.
— Джули, остани при мен. Обещавам ти, че ще бъдеш в безопасност.
Тя отново кимна.
Форд се втренчи в нея смаяно, докато не забеляза, че Хейзълиъс го наблюдава с тъжно и благо изражение.
— Вече наред ли е всичко, Уайман?
Форд срещна сините очи и не отговори.
42.
В задната част на караваната си извън Блу Гап пастор Ръс Еди седеше пред двайсетинчовия екран на своя „Макинтош“. Излъчването по интернет на „Америка на кръглата маса“ тъкмо бе свършило. Мозъкът на Еди пламтеше, душата му гореше, а думите на преподобния Спейтс все още отекваха в съзнанието му. Той, Ръсел Еди, беше „всеотдайният християнин на място“, който бе разобличил проекта „Изабела“. „Проповедник като мен“, ето какво бе казал преподобният Спейтс на милиони зрители. Еди бе събрал изключително важната информация, като се бе изложил на огромен риск, напътстван от невидимата ръка на Господ. Времето не бе нормално. Несъмнено се задаваше справедливият гняв на Бога с цялата си огромна мощ. Дори скалите не можеха да скрият учените неверници от отмъщението на Всемогъщия Бог.