Еди седеше пред притихналия син екран, а съзнанието му бе зашеметено от Божието величие. Величественият замисъл започваше да се очертава. Бог имаше план за него. Всичко започна със смъртта на индианеца, покосен от ръката на Бога — пряк знак в очите на Еди за предстоящия Божи гняв. Краят бе надвиснал над тях. „Защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?“
Мислите на Еди бавно се върнаха към караваната. В занемарената спалня беше съвсем тихо — все едно нищо не се бе случило. Само че светът се бе променил. Беше му се разкрил Божественият замисъл за самия него. Но коя беше следващата стъпка? Какво искаше Бог от него да направи?
Знак… трябваше му знак. Стисна Библията си с разтреперани от вълнение ръце. Бог щеше да му покаже какво да прави.
Постави книгата с гръбчето надолу и остави да се отвори напосоки. Протритите страници се прелистиха почти до края, където се спряха разтворени на Откровението на свети Йоана Богослова. Погледът му попадна на едно изречение: „Нему се дадоха уста, които говореха големи думи и богохулства…“
Гръбнакът му като че ли се сви от ледената тръпка. Този откъс бе една от най-ясните и недвусмислени препратки към Антихриста в Цялата Библия.
Потвърждение.
43.
Въпреки напрежението в стаята, помисли си Форд, опитът на максимална мощност беше още по-скучен втория път. В десет часа Изабела стигна до деветдесет и девет цяло и пет процента от мощността. Всичко ставаше както и предния път: резонансът, дупката в пространство-времето, странното изображение в средата на Визуализатора. Изабела бръмчеше, планината вибрираше.
Сякаш по график Визуализаторът стана черен и се появиха първите думи.
Отново разговаряме.
— Започвай, Уайман — нареди Хейзълиъс.
Форд написа: Разкажи ми всичко за себе си. Усети как Кейт се навежда над него и наблюдава действията му.
Не мога да ти обясня добре кой съм, както и ти не можеш да обясниш кой си на някой бръмбар.
— Рей, хващаш ли го? — попита Хейзълиъс.
— Тършувам.
Все пак опитай, написа Форд.
Вместо това ще ти обясня защо не можеш да ме разбереш.
— Джордж, следиш ли разговора? — попита Хейзълиъс.
— Да — отговори Инес, доволен, че търсят мнението му. — Като ни казва, че не можем да го разберем, избягва опасността да се препъне в подробности.
Давай, написа Форд.
Вие населявате свят с мащаб някъде по средата между Планковата дължина и диаметъра на вселената.
— Като че ли е някаква паразитна програма — обади се Едълстайн, вперил поглед в излизащите на екрана данни. — Копира се на друго място, изтрива оригинала и прикрива следите си.
— Да — съгласи се Чън, — а аз пък съм пуснала цяла глутница вълци, които обикалят Изабела и търсят този паразит.
Мозъкът ви е настроен много прецизно да борави с вашия свят, не да размишлява върху неговата основополагаща природа. Вие сте еволюирали, за да хвърляте камъни, а не кварки.
— По следите му съм! — провикна се Чън. Приведе се над клавиатурата като главен готвач над топлата печка, и неистово се залови на работа. Кодът препускаше пред нея на четири плоски екрана.
— Главният компютър се срива — спокойно оповести Едълстайн. — Прехвърлям контрола над Изабела на помощните сървъри.
В резултат от еволюцията си вие възприемате света по изконно погрешен начин. Например вие сте убедени, че обитавате триизмерно пространство, в което отделните предмети описват лесно предсказуеми дъги, белязани от нещо, което наричате време. Това наричате действителност.
— Прехвърлянето приключи.
— Прекъсни захранването на главния компютър.
— Чакай, планът не беше такъв! — остро се обади Долби.
— Трябва да се убедим, че малуерът не е там. Дръпни шалтера, Алан.
Едълстайн се усмихна студено и отново се обърна към компютъра.
— Исусе, чакай…! — скочи Долби, но вече беше твърде късно.
— Готово — заяви Едълстайн със силно тракане по клавиатурата.
Половината екрани в периферията угаснаха. Долби стоеше прав и се поклащаше несигурно. Мина малко време. Нищо не се случи. Изабела продължаваше да напява.
— Получи се — каза Едълстайн. — Кен, можеш да се успокоиш.
Долби го стрелна ядосано с поглед и отново се настани на мястото си.
Да не искаш да кажеш, че нашата действителност е илюзия, написа Форд.