Форд беше изгубил нишката на довода, но озадачено установи, че лицето на Едълстайн побледнява, сякаш математикът е проумял нещо, което го е смаяло.
— Така ли? — провикна се Хейзълиъс, който се приближи от Мостика и избута Едълстайн настрани. Застана точно пред екрана. — Говориш изискано, перчиш се, че дори думата Бог не може да опише величието ти. Добре тогава, докажи го. Докажи, че си Бог.
— Недей, не го карай да прави това — намеси се Кейт.
— Защо не, по дяволите?
— Защото може да получиш, каквото поиска.
— Едва ли. — Той отново се извърна към машината. — Чу ли? Докажи, че си Бог.
Настана тишина и след това на екрана се появи отговорът:
Ти създаде доказателството, Хейзълиъс. Но те предупреждавам, че това е последното изпитание, на което ще се подложа. Имаме важна работа и много малко време.
— Сам си го поиска.
— Чакай — обади се Кейт.
Хейзълиъс се извърна към нея.
— Грегъри, ако ще го правиш, направи го както трябва. Нека да има значение. Не бива да остава никакво място за съмнение или за двусмисленост. Попитай нещо, което само ти знаеш — само ти и никой друг в целия свят. Нещо лично. Най-дълбоката ти и най-лична тайна. Нещо, което само Бог — истинският Бог — би могъл да знае.
— Добре, Кейт, имаш право. — Замисли се дълго и след това тихо каза: — Добре, готов съм.
Мълчание.
Всички бяха престанали да изпълняват задачите си.
Хейзълиъс се обърна към Визуализатора. Заговори тихо и спокойно:
— Съпругата ми Астрид беше бременна, когато почина. Тъкмо бяхме разбрали. Никой друг не знаеше за бременността й. Никой. Ето ти задачата: кажи ми какво име бяхме избрали за детето си.
Отново последва тишина, изпълнена само с неосезаемата песен на детекторите. Екранът остана черен. Секундите се точеха.
Хейзълиъс изсумтя:
— Е, това решава проблема. Ако някой се е съмнявал.
В този момент сякаш от огромно разстояние на екрана изплува на фокус едно име.
Албърт-Лайбниц Гунд Хейзълиъс, ако е момче.
Хейзълиъс остана неподвижен с безизразно лице. Всички впериха поглед в него в очакване на отрицание, което не последва.
— А ако е момиче? — провикна се Едълстайн и пристъпи към екрана. — Ако е момиче? Как е щяло да се казва?
Розалинд-Кюри Гунд Хейзълиъс.
Форд наблюдава напълно изумен как Хейзълиъс се строполи на пода бавно и плавно, сякаш бе заспал.
44.
Когато Стантън Локууд пристигна в Овалния кабинет за спешното заседание, президентът се разхождаше в средата на стаята като лъв в клетка. Роджър Мортън, началникът на канцеларията му, и вездесъщият шеф на кампанията му Гордън Галдън седяха като рефери от двете страни на пътеката, по която крачеше президентът. Мълчаливата му секретарка Джийн стискаше грижливо стенографския си бележник. Локууд с изненада видя, че президентският съветник по въпросите на сигурността е на видеоконферентна връзка, като плоският екран беше разделен между него и Джак Странд, директора на ФБР.
— Стантън — приближи се президентът и стисна ръката му, — радвам се, че успя да дойдеш при толкова кратко предизвестие.
— Разбира се, господин Президент.
— Сядай.
Локууд седна, но президентът остана прав.
— Стан, свиках това съвещание, защото нещо нередно става в Аризона с проекта „Изабела“, към което Джак току-що привлече вниманието ми. Към осем часа вечерта местно време всички комуникации с и от Изабела са били прекъснати. Дори цялото плато е било без връзка. Отговорникът на проекта от министерството на енергетиката е опитал да се свърже с тях от подсигурените линии, по открити клетъчни линии и дори по обикновените сухопътни линии, но без успех. Изабела работи на пълна мощност и явно екипът е долу в Бункера, напълно откъснат от света. Информация за положението се предава нагоре по стълбицата и току-що дойде на вниманието на директор Странд, който пък осведоми мен.
Локууд кимна. Това беше много странно. Имаше помощни системи на помощните системи. Не би трябвало да се случи. Не би могло да се случи.
— Вижте, сигурно е някаква засечка — каза президентът, — може би е срив в енергоснабдяването. Не искам да го превръщам в голям проблем, не и в този деликатен момент.
Локууд знаеше, че в речника на президента „деликатен момент“ е евфемизъм за предстоящите избори.
Президентът закрачи.
— И това не е единственият проблем. — Той се обърна към секретарката си: — Джийн, пусни го.
От тавана се спусна екран. Изпращя статично електричество и образът на преподобния Дон Спейтс край черешовата маса изпълни екрана и заговори високопарно. Гласът му бумтеше от тонколоните като гръмотевица. Беше монтиран осемминутен откъс от основните моменти в предаването — ключовите фрази. Когато записът свърши, президентът престана да крачи и се обърна към Локууд: