— Това е вторият проблем.
Локууд си пое дълбоко въздух.
— Господин Президент, аз не бих се тревожил прекалено. Това е лудост. Само лумпените ще се хванат.
Президентът се обърна към шефа на канцеларията си:
— Роджър, кажи му.
Мортън спокойно нагласи вратовръзката си, вперил в Локууд сивите си очи.
— Още преди „Америка на кръглата маса“ да свърши, в Белия дом се получиха почти сто хиляди имейла. Преди половин час станаха двеста хиляди. Не разполагам с последните данни, защото сървърите не издържаха.
Локууд настръхна от ужас.
— Откакто съм в политиката, не съм виждал подобно нещо — каза президентът. — И точно в този момент проклетият проект „Изабела“ млъкна!
Локууд погледна към Галдън, но както обикновено мрачният началник на предизборната кампания мълчеше.
— Можеш ли да изпратиш там някой да провери? — попита Локууд.
— Обмисляме тази възможност — обади се директорът на ФБР. — Може би малък екип… в случай че… е възникнало нещо.
— Какво нещо?
— Не е изключено да си имаме работа с терористи или с вътрешен бунт. Много малка вероятност, но трябва да я вземем предвид.
Локууд изпита спираловидно усещане за нереалност.
— Е, Стантън — поде президентът и сключи ръце зад гърба си, — ти отговаряш за Изабела. Какво става там, по дяволите?
Локууд се прокашля и каза:
— Мога само да кажа, че това е крайно необичайно. Напълно извън правилата. Не мога да си представя какво става, освен ако…
— Освен ако какво? — попита президентът.
— … учените не са изключили умишлено всички системи за комуникация.
— Как можем да разберем?
Локууд се замисли за момента.
— В Лос Аламос работи един човек на име Бърнард Улф. Той е бил дясната ръка на главния инженер Кен Долби, създателя на Изабела. Познава цялото разположение, системите, компютрите, начина на работа. И освен това при него има пълен комплект схеми.
Президентът се обърна към шефа на канцеларията си:
— Свържи се с него и нека да бъде в готовност.
— Да, господин Президент. — Шефът на канцеларията тутакси изпрати помощничката си извън стаята, за да се заеме със задачата. Приближи се към прозореца и се обърна. Лицето му беше почервеняло, а вените на шията му леко пулсираха. Погледна право към Локууд: — Стан, вече седмици наред нееднократно изразявам тревогата си поради липсата на напредък с проекта „Изабела“. Какво предприе ти, по дяволите?
Локууд се смая от тона му. Никой не му беше говорил така от години. Овладя тона си и каза:
— Работя денонощно. Дори съм внедрил вътре свой човек.
— Вътрешен човек ли? Мили боже! Без да се консултираш с мен?
— Аз позволих — остро се намеси президентът. — Да се съсредоточим над проблема и да не се заяждаме.
— Какво точно се очаква да върши този човек? — попита Мортън, пренебрегвайки репликата на президента.
— Разследва забавянето и се опитва да разбере какво го причинява.
— И?
— Утре очаквам резултати.
— Как контактуваш с него?
— Със сигурен сателитен телефон — отговори Локууд. — За жалост, ако е в Бункера с останалите, телефонът не работи под земята.
— Въпреки това опитай.
С трепереща ръка Локууд написа номера на лист хартия и го подаде на Джийн.
— Пусни микрофона — нареди Мортън.
Телефонът иззвъня пет пъти, десет, петнайсет.
— Достатъчно — каза Мортън и впери суров поглед в Локууд. След това бавно се извърна към президента: — Господин Президент, ще ми позволите ли най-учтиво да предложа да преместим заседанието в залата за извънредни случаи? Имам чувството, че ни чака дълга нощ.
Локууд забоде поглед в герба на килима. Всичко му изглеждаше толкова нереално. Възможно ли бе да са успели да привлекат и Форд на своя страна?
45.
Хейзълиъс лежеше проснат на застлания с линолеум под. Форд притича към него и към струпалите се наоколо други членове от екипа. Коленичи и опипа пулса на шията. Беше силен, учестен и стабилен. Кейт стисна ръката му и я потупа:
— Грегъри? Грегъри?
— Дайте ми фенерче — каза Форд.
Уордлоу му подаде фенерче. Форд вдигна клепачите на Хейзълиъс и освети очите му. Зениците силно се свиха.
— Вода.
Пъхнаха в ръката му стиропорена чаша. Форд извади носната си кърпа, натопи я във водата и навлажни лицето на Хейзълиъс. Раменете на учения леко помръднаха и двете му очи потръпнаха и се отвориха. Огледаха се, пълни с тревога и объркване.