— Отказвам да отговарям на абсурдни хипотетични въпроси.
— Джордж, ако сме установили контакт с някакъв вселенски интелект, не можем да се извърнем и да спрем. Защото възможността е налице. Сега. И няма да е задълго.
— Това е налудничаво — немощно се възпротиви Инес.
— Не, Джордж, не е налудничаво. Това нещо ни даде исканото доказателство. Два пъти. Може да е Бог, може да е нещо друго. Не знам. Но знам следното: ще откарам този влак до последната гара. — Огледа се свирепо: — Какво ще кажете? С мен ли сте?
Песента на Изабела изпълни стаята. Екраните примигнаха. Никой не проговори. Обаче Форд прочете „да“ на всички лица.
46.
В задната спалня в караваната си пастор Ръсел Еди затвори Библията и я остави върху нестабилните купчини от книги, подредени върху бюрото му. Избута ги по-далеч от своя угаснал компютър, за да си освободи работно място. След това разбуди машината и мониторът окъпа стаята в студено синьо. Беше девет часът вечерта.
Чувстваше главата си по-бистра от всякога. Бог беше отговорил на молитвите му. Беше му казал точно какво трябва да направи.
Няколко минути гледа празния екран и събира мислите си. Външно тялото му беше спокойно, но вътре сърцето му туптеше с устрема на Светия Дух. Имаше причина да се окаже начело на мизерна мисионерска църква на края на света. Имаше причина Лоренцо да умре. Ръсел Еди бе поставен тук като страж на Бога. Бог го бе избрал да изиграе основна роля в приближаващия се край на дните.
Половин час седя съвсем неподвижно и напрегнато обмисля писмото, което трябваше да напише. Съзнанието му остана непомрачено, а умът — му остър, докато съставяше писмото дума по дума мислено.
Беше готов. Сведе глава, изрече кратка молитва и постави пръстите си върху клавиатурата.
Братя християни,
Много от вас по-рано тази вечер са гледали предаването „Америка на кръглата маса“, водено от преподобния Дон Спейтс. Чули сте го да разказва за проекта „Изабела“. Чули сте преподобния Спейтс да споменава таен източник, „всеотдаен християнин“ на място, от когото е получил информацията.
Аз съм този таен източник. Бог ме помоли да ви разкрия каквото знам. А какво ще правите вие с тези сведения, е въпрос между вас и Бог.
Казвам се Еди Ръсел, пастор в мисията „Събрани в Твоето име“ в индианския резерват на Навахо. Моята християнска мисия е съвсем малка и се намира в пустинята в Аризона, в подножието на Червеното плато, на петнайсетина километра от базата на проекта „Изабела“.
Приятели мои, нося ви новини — необикновени, ужасяващи, но въпреки това радостни новини. Събитието, което очакваме две хиляди години, се случва точно в този момент, докато пиша този имейл.
Настъпи Страшният съд. Апокалипсисът и възнесението са съвсем близо, сега, тази нощ. Прочели сте за това в поредицата „Изоставени“. Е, вече не е фантастика. Случва се. Наистина.
Знам, че много от вас и преди са чували такива твърдения. Много фалшиви пророци са твърдели същото в миналото. Скептични сте, при това основателно. Моля ви само да ме изслушате. Който има уши да слуша, нека слуша.
Не допускайте грешката да изтриете този имейл. Направите ли го, ще се откажете от полагащото ви се място от дясната страна на Исус Христос в Деня на Страшния съд. Прочетете, каквото съм написал. Молете се. И после решете.
Най-напред ще направя две съобщения. Първото е следното: Антихристът е сред нас. Срещнах се с него. Говорих с него. Истински е. Отдавна скроените му планове и замисли дават плод. Бог ми е свидетел, че пред мен той свали маската си и показа истинския си облик.
Второто съобщение е още по-важно: Апокалипсисът настъпи. Започва сега, още тази вечер.
Естествено е да сте скептични. Сега ли, питате се. Апокалипсисът? А децата ми спят на горния етаж? А съпругата ми е в леглото? Невъзможно! Разсъдете обаче върху думите на апостол Матей: „… в който час не мислите, ще дойде Син Человеческий.“ Часът настъпи. Тук е. Сега.
А ето и доказателство за онова, което казвам. Ключът е в Откровение 13:1 и съседните откъси:
„След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му — богохулни имена.“
Ние сме сред пясъка на пустинята в Аризона. „Изабела“ е точно седем левги в диаметър. Изабела има десет различни детектора, всеки от които записва десет различни частици. Някои от детекторите всъщност се наричат „рога“. Ако смятате, че си го измислям, посетете интернет страницата на проекта, www.theisabellaproject.org.
Там пише всичко.
„И даде му змеят силата си, и престола си, и голяма власт.“