Това са доказателствата, приятели мои. А сега е ваш ред. Какво ще правите с тази информация? Това е най-върховният момент от живота ви като християни, сега, в момента, докато четете този имейл.
КАКВО ЩЕ ПРАВИТЕ?
Ще останете у дома ли? Ще се поколебаете и ще запитате дали не става дума за поредния луд? Ще останете пред компютъра, без да знаете къде се намира Червеното плато, нито пък как да дойдете тук посред нощ? Ще решите да отложите за утре? Ще чакате за доказателство, за знак?
Или ще откликнете на призива веднага и ще станете пехотинец от Божията армия? Ще зарежете ли всичко начаса, ще станете ли начаса от компютъра, ще напуснете ли дома си и ще дойдете ли на Червеното плато, за да се присъедините към мен в „онзи велик ден на Бога Вседържателя“? Ще се сражавате ли рамо до рамо с мен начаса, Христови братя, в последната битка срещу Сатаната и неговия Антихрист?
ИЗБОРЪТ Е ВАШ.
В името на Христа,
Пастор Ръс Еди, мисия „Събрани в Твоето име“
Блу Гап, Аризона.
Оригиналният имейл е изпратен на 14 септември в 21:37 местно време.
ИЗПРАТЕТЕ ТОЗИ ИМЕЙЛ НА ВСИЧКИ СВОИ ПРИЯТЕЛИ ХРИСТИЯНИ И СЛЕД ТОВА ЕЛАТЕ НА ЧЕРВЕНОТО ПЛАТО И СЕ ПРИСЪЕДИНЕТЕ КЪМ МЕН!
Когато приключи, Еди се облегна назад, плувнал в пот и с треперещи ръце. Дори не препрочете писмото. Бог бе направлявал ръката му, а това означава, че писмото е съвършено.
Отиде в полето „тема на съобщението“ и написа: „Червено плато=_Армагедон._“
Прегледа списъка с имейл адреси, който съставяше с надеждата да събере пари за мисията си. Беше подбрал някои от списъците с контакти с църкви и християнски организации, а други бяха от християнски бюлетини, новинарски групи, стаи за разговор и сайтове за дискусии в Юзърнет.
Две хиляди сто и шестнайсет имена. Разбира се, повечето нямаше да отговорят. Библията предсказваше, че ще се случи така: „… защото мнозина са звани, а малцина избрани“. Но и две хиляди беше някакво начало. Няколко десетки от тях щяха да препратят имейла и да предприемат пътуването до Червеното плато. Неколкостотин можеха да откликнат следващия път, а няколко хиляди — по-следващия. Писмото щеше да бъде публикувано на стотици християнски уебстраници. Християните блогъри щяха да го поемат и така посланието щеше да се разрасне. Еди беше прекарал достатъчно време в интернет, за да знае, че сметката е в негова полза.
Изкопира целия списък в кутийката за адреса и премести курсора на символа с хартиеното самолетче. Пое си дълбоко въздух и натисна мишката. Придружаван от едно „Фффуу!“, имейлът се изстреля в електронния ефир със скоростта на светлината.
Делото е сторено.
Облегна се назад разтреперан. Навсякъде бе притихнало, но светът вече беше друг.
Постоя пет минути. След това овладя дишането си, изправи се и постоя. След дълго колебание извади ключовете от джоба си и отключи картотеката до бюрото си, откъдето извади револвера „Рюгер .44 Магнум Блекхоук“, който баща му му бе подарил за осемнайсетия рожден ден. Беше ограничена серия, копие на оръжието от Дивия Запад, но осъвременено и надеждно. Преди много години прекара няколко дни на стрелбището и винаги поддържаше револвера смазан и в добро състояние.
Еди не хранеше никакви илюзии. Предстоеше война — истинска война.
Зареди револвера с патрони „Ремингтън–240“ с кух връх. Сложи оръжието и още два пълнителя в раница, добави бутилка вода, фенерче, допълнителни батерии, бинокъл, Библията си, тетрадка и молив. Намери резервната бутилка, която държеше пълна с керосин, в случай че токът спре. Пъхна и нея в раницата.
Преметна раницата през рамо, излезе в нощния въздух и вдигна поглед към Червеното плато, към тъмния масив, чийто силует се очертаваше на фона на нощното небе. Една-единствена слаба светлина бележеше местоположението на проекта „Изабела“, кацнал на ръба на тъмния остров от камък.
Метна раницата в кабината на пикапа и влезе. Имаше гориво само колкото да стигне върха на платото, но какво от това? Бог го бе водил досега, Бог щеше да го върне у дома и да го обедини отново с чадата му. Ако не в този земен живот, то в следващия.
47.
— Всички да се върнат по местата си — нареди Хейзълиъс, а гласът му набра сила. Обърна се към Визуализатора и заговори: — Добре, да започнем пак отначало. Кой всъщност си ти, по дяволите?
Форд впери поглед в екрана като омагьосан и зачака да се появи отговор. Чувстваше как нещо го привлича едва ли не против волята му.
По причини, които вече обясних, не можеш да узнаеш кой съм. Думата Бог е близо, но въпреки това е крайно бедно описание.