Беше виждал това и преди — парилката на навахо.
Тихите монотонни напеви и бързото биене на барабана се издигаха в сухия и притихнал нощен въздух. Странно. Навахо извършваха ритуал. Дали и те бяха усетили това огромно и могъщо нещо, което предстоеше да се случи? Бяха ли доловили надвисналия Божи гняв? Само че те бяха идолопоклонници, почитаха фалшиви богове. Еди тъжно поклати глава: „Защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират.“
Парилката и типито бяха поредният признак, че Краят на дните наистина приближава, че дяволът е сред хората.
Освен навахо долината изглеждаше пуста, а пръснатите постройки бяха тъмни. Еди заобиколи селището и след още десет минути се озова на пистата. Празни бяха и хангарите, които се очертаваха на фона на нощното небе. Антихристът и последователите му се бяха събрали при Изабела, дълбоко в недрата на планината — беше сигурен в това.
Приближи телената ограда край охранявана зона, като внимаваше да не се приближава прекалено, за да не се включат алармите, които допускаше, че са поставени. Оградата блестеше на студената млечнобяла светлина, която осветяваше мястото. Асансьорът надолу към Изабела се намираше на неколкостотин метра по-нататък — висока и грозна постройка без прозорци, увенчана с група антени и сателитни чинии. Усети как земята вибрира дълбоко долу, чуваше бръмченето на Изабела. „За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е Абадон.“
Съзнанието и тялото му горяха, като че ли имаше треска. Вдигна поглед към тромавите стоманени стълбове, които осигуряваха нужното за машината електричество, и настръхна. Все едно бяха армията на дявола, напредваща в мрака. Проводниците за високо напрежение пукаха и бръмчаха като разресвана коса, която гребенът зарежда със статично електричество. Бръкна в раницата си и стисна топлата кожена подвързия на Библията си, усети успокоителната й плътност. Вдъхна си сили с кратка молитва и тръгна към най-близката кула, намираща се на неколкостотин метра.
Спря под грамадния стълб. Гигантските коси подпори се губеха нагоре в небето и личаха само по черната линия, която очертаваха през звездите. Проводниците плюеха и съскаха като змии, а звукът се смесваше със стенанието на вятъра през подпорите — симфония на прокълнатите. Душата на Еди потрепери.
В съзнанието му отново изникна една фраза от Откровението: „… за да ги съберат за война в онзи велик ден на Бога Вседържателя“. Щяха да дойдат, сигурен беше. Щяха да откликнат на призива му. Трябваше да е готов. Нуждаеше се от план.
Започна да оглежда околността и мислено си отбелязваше особеностите на топографията и на терена, пътищата, местата за достъп, оградите, кулите, другите постройки.
Над него проводниците за високо напрежение съскаха и плюеха. Звездите примигваха. Земята се гърчеше. Еди вървеше в мрака, за пръв в живота си върховно сигурен в себе си.
49.
Локууд се учуди колко гола и функционална е залата за извънредни случаи на Белия дом. Двама агенти от тайните служби ги посрещнаха на вратата и ги въведоха в стая, която миришеше на мазе и се нуждаеше от проветряване. Стените бяха боядисани в охра. Една махагонова маса доминираше средата на стаята с разположени в центъра й микрофони. По стените имаше плоски екрани. Покрай двете дълги стени един до друг бяха подредени столове.
Големият часовник в края на масата показваше точно полунощ.
Влезе президентът.
— Искам да включите Председателя на Обединеното командване — каза той на войника, който явно отговаряше за свръзките, — съветника ми по въпросите за националната сигурност, вътрешната сигурност и шефовете на ФБР и на ЦРУ.
— Слушам, господин Президент.
— А, да, повикайте и началника на разузнавателната комисия на Сената, за да не се оплаква после, че не е участвал.
Седна начело на масата. Началникът на канцеларията Роджър Мортън седна от дясната му страна, а Галдън — от лявата. Джийн седна на стол в ъгъла, зад президента.
— Да започваме — другите ще се включат, когато пристигнат.
— Да, сър.
На някои от мониторите вече се появяваха другите присъстващи.
— Така — поде президентът и сключи ръце, — кой последен е бил в контакт с екипа на Изабела? Стан, знаеш ли?
— Вероятно съм бил аз. Говорих със своя човек в седем часа местно време и той каза, че всичко е наред. Осведоми ме, че планират опит и че той ще се присъедини към екипа под земята в осем часа.