— Не, просто ти съобщавам.
— Елена… — тихо каза Хари, — преди да вземеш окончателното решение, може би трябва да си дадеш сметка, че след всичко, което преживяхме, не сме в състояние да разсъждаваме трезво.
— Разбирам това. Но знам още, че преживяното ми помогна да избистря мислите и чувствата, които ме мъчат отдавна. Далеч преди да се случи всичко това… Искам просто да бъда с мъж… да го обичам във всяко едно отношение и той да ми отвръща със същото.
Хари се вгледа в нея внимателно. Дори и в неясната светлина различи решителния блясък в очите й.
— Това решение е дълбоко лично…
Елена мълчеше. Хари се усмихна.
— Едно не разбирам. Защо го казваш точно на мен?
— Защото не знам какво ще се случи утре, а искам да съм споделила с човек, който ще разбере… и защото исках да го кажа на теб, Хари. — Елена впи поглед в очите му и за дълго остана така. — Лека нощ и Бог да те благослови — прошепна най-сетне тя и излезе от килията.
103
Когато корабът наближи откъм притъмнялото езеро, сред пътниците на кея имаше и една елегантна, красива жена с широкопола сламена шапка.
Горе край стълбището стояха на стража четирима полицаи с бронирани жилетки и автомати. Други четирима обикаляха пристана и се взираха в лицата на пътниците, търсейки бегълците. Според проверката на документите почти всички бяха чуждестранни туристи. Великобритания, Германия, Бразилия, Австралия, Съединените щати…
— Grazie — каза младият полицай, после върна паспорта на Джулия Луиз Фелпс и с усмивка докосна ръба на фуражката си.
Отлично виждаше, че това не е нито рус убиец с издраскано лице, нито италианска монахиня, нито пък избягал свещеник или брат му. Пред него стоеше привлекателна висока американка с широкопола сламена шапка и лукава усмивка. Именно затова бе дошъл да провери документите й — не защото я подозираше в нещо, а защото му се искаше да пофлиртува. И тя явно нямаше нищо против.
Корабът спря до кея и пътниците започнаха да слизат. Жената прибра паспорта в чантичката си, усмихна се още веднъж на полицая и тръгна напред. След малко дръпнаха подвижното мостче, двигателите изреваха и корабът бавно се отдалечи.
Полицаите по кея и горе на стълбището го гледаха как постепенно набира скорост, после се издига над водата и поема през мрачното езеро към Тремецо и Лено, след това към Ледзено, Ардженьо и накрая отново към Комо. Корабът „Бетулска стрела“ бе последният за тази вечер. И като го видяха да се отдалечава, всички полицаи въздъхнаха с облекчение. Знаеха, че добре са си свършили работата. През тази смяна нито един от бегълците не бе успял да се промъкне край тях.
Рим, Ватикана, 15 юли, сряда, 0:20
Фарел отвори вратата на личния кабинет на Палестрина и младият очилат отец Бардони влезе спокойно и невъзмутимо въпреки късното повикване. Изобщо не проявяваше каквото и да било чувство. Просто се подчиняваше на висшестоящия в църковната йерархия.
Седнал зад бюрото си, Палестрина кимна към стола отпред.
— Повиках ви тук, за да узнаете лично от мен, че кардинал Маршано се разболя — каза той, докато свещеникът сядаше.
Отец Бардони леко се приведе напред.
— Така ли?
— Да, тази вечер му призля тук, в моя кабинет, след като се завърнахме от китайското посолство. Лекарите се надяват да е само нервно изтощение. Но не са сигурни. Затова го държим под наблюдение.
— Къде е той?
— Тук, във Ватикана. Апартаментът за гости в кулата „Сан Джовани“.
— Защо не е в болница? — попита отец Бардони и забеляза с крайчеца на окото си как Фарел пристъпва по-близо до него.
— Защото реших да го задържа тук. И защото мисля, че знам каква е причината за това „изтощение“…
— Тоест?
— Мъчителната дилема с отец Даниъл.
Палестрина дебнеше зорко свещеника. Засега не бе забелязал реакция при споменаването на отец Даниъл.
— Не разбирам.
— Кардинал Маршано се кълнеше, че той е мъртъв. И за разлика от полицията може би все още вярва в това. Но според последните сведения отец Даниъл не само е жив, а вероятно и доста здрав, тъй като непрестанно убягва на властите. В такъв случай сигурно може и да поддържа връзка с някого… — Палестрина помълча и се втренчи в свещеника, за да е сигурен, че следващите му думи няма да бъдат разбрани погрешно. — Колко ли ще се зарадва кардинал Маршано да види отец Даниъл жив. Но тъй като той се намира под лекарски грижи и не е в състояние да пътува, остава само една възможност. Отец Даниъл да дойде или, ако се наложи, да бъде доведен при него.