Хари разгъна листа. Беше увеличено копие на страница от телефонен бележник. Имената и адресите бяха надраскани на испански, а отдясно имаше номера. Изглежда, почти всички адреси бяха мадридски. Най-отдолу бе записан телефонен номер и вляво от него буквата „Р“.
Безсмислица. Испански имена, телефони в Мадрид. Какво общо имаше всичко това? Освен ако буквата „Р“ долу означаваше Рим, но до номера нямаше никакво име. И изведнъж осъзна.
— Господи — тихо ахна той и се вгледа отново.
Телефонният номер до буквата „Р“ беше същият, който му продиктува Дани. Хари рязко вдигна глава. Пио го гледаше.
— Не става дума само за номера, мистър Адисън. Имало е и разговори. През трите седмици преди убийството Валера се е обаждал в апартамента на брат ви дванайсет пъти от клетъчния си телефон. Към края разговорите стават по-чести и по-кратки, като че само са договаряли вече утвърдени инструкции. Доколкото знаем, това са единствените му телефонни обаждания, докато е бил тук.
— Телефонните разговори не са доказателство за убийство! — смаяно възкликна Хари. Това ли беше? С нищо друго ли не разполагаха?
Една току-що настанена двойка се озърна към тях. Пио ги изчака да се обърнат и продължи по-тихо:
— Както казах, разполагаме с доказателства, че в стаята е имало втори човек, И смятаме, че не Валера, а именно този втори човек е убил кардинал Парма. Валера беше комунистически агитатор, но нямаме сведения някога да е докосвал оръжие. Напомням, че брат ви е бил отличен стрелец с превъзходно военно обучение.
— Това е факт, но не и доказателство.
— Не съм свършил, мистър Адисън… Използваната при атентата пушка „Сако ТРГ 21“ обикновено стреля с патрони „Уинчестър“, калибър 30,8. Но в случая са били заредени американски островърхи „Хорнади“ с тегло 97 грама. Обикновено те се продават само в специализирани магазини и служат за лов на едър дивеч… Извадихме три такива куршума от тялото на кардинал Парма… Пълнителят на карабината е предвиден за десет патрона. Останалите седем още бяха в него.
— И какво?
— Личният телефонен бележник на Валера ни насочи към апартамента на брат ви. Не го заварихме. Вече е пътувал към Асизи, но тогава не знаехме. Бележникът на Валера ни помогна да издействаме заповед за обиск…
Хари слушаше мълчаливо.
— Стандартните опаковки съдържат по двайсет патрона… В едно заключено чекмедже в апартамента на брат ви намерихме кутия с десет патрона марка „Хорнади“. Имаха островърхи куршуми с тегло 97 грама. А заедно с тях открихме и втори пълнител за същата пушка.
Хари усети как го обзема слабост. Искате да възрази, да защити някак Дани. Но не можеше.
— Открихме и разписка за един милион и седемстотин хиляди италиански лири — малко над хиляда американски долара, мистър Адисън. Същата сума, която Валера е платил в брой за апартамента. Върху разписката имаше негов подпис. Почеркът е същият като в бележника. Ще речете, косвени доказателства. Да, така е. И ако брат ви беше жив, можехме да го попитаме, да му дадем възможност да ги обори. — В гласа на Пио зазвучаха гневни нотки. — Можехме да го попитаме защо е извършил това. И кой още е замесен. И дали не се е опитвал да убие папата… Сам разбирате, вече е невъзможно… — Пио се облегна назад и Хари усети как вълнението му бавно гасне. — Може да се окаже, че сме сгрешили. Но не ми се вярва. Отдавна съм в тази професия, мистър Адисън, и просто не вярвам да стигнем по-близо до истината. Особено след като главният заподозрян е мъртъв.
Хари извърна очи и погледът му се замъгли. Досега беше твърдо уверен, че грешат, че вървят по невярна следа, но това променяше всичко. Пак погледна инспектора и прошепна едва доловимо:
— Ами автобусът?…
— Кой знае… Може би неизвестната комунистическа фракция, отговорна за убийството на Парма, е решила да убие един от своите, за да му затвори устата… Или пък мафията е сложила бомбата със съвсем друга цел… Или го е сторил някой обиден служител от автобусната компания, който има достъп до експлозиви… Не знаем, мистър Адисън. Както казах, по взривяването на автобуса и убийството на кардинала се водят отделни следствия.
— Кога ще стане известно всичко това?
— Вероятно не преди да завърши разследването. А после сигурно ще се посъветваме с Ватикана.
Хари кръстоса ръце пред себе си и се вторачи в масата. Беше като замаян. Сякаш току-що му бяха казали, че страда от неизлечима болест. Молбите и възраженията не помагат — от стената неумолимо гледат рентгеновите снимки и кардиограмите.