Да, престъпленията бяха извършени на италианска земя, където той имаше властта да ги накаже. Но зад стените на Ватикана нямаше никакви пълномощия. И щом бегълците попаднеха отвъд тях, можеше само да предаде доказателствата на главния прокурор Марчело Талиа. От този момент правосъдието преставаше да е негово. Щеше да попадне в ръцете на политиците. И в крайна сметка всичко щеше да свърши дотам. Отлично си спомняше как в началото на разследването по убийството на римския кардинал Талиа предупреди за „деликатната същност на цялото следствие и възможните политически усложнения между Италия и Ватикана“.
С други думи, ако пожелаеше, Ватикана можеше да убива безнаказано.
121
Първата мисъл на Хари бе да се върне при изоставения мерцедес, да разбие стъклото, да вземе ключовете и да измъкне Елена и Дани от апартамента.
— Мъртъв е. Осакатили са го — каза той на Дани по клетъчния телефон. — Един Господ знае какво им е казал. В момента може да идват право към вас!
Той изскочи от тясната пресечка зад сградата и едва намери сили да забави крачка, за да не привлича вниманието. Тръгна обратно натам, откъдето беше дошъл.
— Хари — тихо изрече Дани. — Просто се успокой и ела. Отец Бардони не им е казал нищо.
— Откъде знаеш, по дяволите?
— Просто знам…
След по-малко от трийсет минути Хари влезе в сградата. Внимателно огледа фоайето, озърна: се към асансьора и после тръгна по стълбището, защото му се стори по-безопасно от тясната кабина.
Когато влезе, Дани и Елена го чакаха в хола. Той усети напрежението във въздуха. Отначало всички мълчаха. Сетне Дани махна с ръка към прозореца.
— Искам да погледнеш навън, Хари.
Хари се озърна към Елена и пристъпи натам.
— И какво виждам?
— Проследи стената наляво — каза Дани. — В далечината ще видиш върха на кръгла тухлена кула. Това е кулата „Сан Джовани“, където държат кардинал Маршано. Той е в централната стая от другата страна, приблизително на половината височина. Има стъклена врата към малка тераса. Това е единственият отвор в стената.
До кулата имаше около четиристотин метра и Хари ясно виждаше нейния връх — висока, кръгла кула със зъбери, изградена от същите жълти тухли, както и стената на парка.
— Вече няма кой друг да го направи, освен нас — тихо каза Дани.
Хари бавно се завъртя.
— Ти, аз и сестра Елена — добави Дани.
— Да направим… какво?
— Да измъкнем кардинал Маршано.
Вълнението на Дани отпреди малко, когато не можеше да се свърже с отец Бардони, беше изчезнало. Свещеникът бе мъртъв; те трябваше да продължат.
Хари поклати глава.
— А, не. Без Елена.
— Аз го искам, Хари.
Елена го гледаше право в очите. Нямаше и капка съмнение, че говори съвсем сериозно.
— Разбира се, че искаш. Защо не? — Хари се завъртя към Дани. — И тя е смахната като теб.
— Освен нас няма кой, Хари… — тихо каза Елена.
Хари рязко пристъпи към Дани.
— Защо си толкова сигурен, че тук сме в безопасност… че отец Бардони не им е казал?… Видях го, Дани. Ако бях аз, щях да им кажа каквото искат.
— Трябва да ми повярваш, Хари…
— Не става дума за теб, а за отец Бардони. Нямам чак толкова вяра.
Дани мълчаливо се вгледа в брат си; когато най-сетне заговори, сякаш искаше да убеди Хари, че в думите му се крие някакъв по-висш смисъл.
— Тази сграда принадлежи на собственика на една от най-големите фармацевтични компании в Италия. Трябваше само да чуе, че кардинал Маршано се нуждае от тиха квартира за няколко дни, и я осигури без излишни въпроси…
— Какво общо има това с отец Бардони?
— Хари, кардиналът е един от най-обичаните хора в Италия… Погледни как му помагаха й какъв риск поеха. Аз… — Дани се поколеба, после продължи: — Аз станах свещеник, защото след морската пехота бях точно толкова безпомощен и объркан, колкото и преди нея… Когато пристигнах в Рим, изпитвах същото чувство… Сетне срещнах кардинала и той ми показа, че в мен има толкова много живот, за който не съм подозирал. През изминалите години той ме напътстваше, насърчаваше ме да открия собствените си убеждения в религията и живота… Църквата, Хари, стана мое семейство… а кардинала обичам като баща… Същото е с отец Бардони. Ето защо не е проговорил…