Приемайки плана, Хари не само доказваше колко много обича брат си, но и че може би за пръв път от детството насам имат една обща цел: да се промъкнат в свещения град, да спасят пленника от кулата и да избягат живи. Това бе благородно, старомодно, безумно и неимоверно трудно дори с помощта на отец Бардони. Но той бе мъртъв и неговият товар падаше изцяло върху плещите на Хари. Елена го усещаше как се мъчи да размишлява, да определи къде се намират и накъде да тръгнат. Изведнъж Хари я погледна, после отвори вратата и излезе, все още облечен като свещеник.
122
Пекин, Китай, резиденция Джуннанхай, Все още 16 юли, четвъртък, 15:05
Ян Йе преживя този ден в ужас. Първите сведения от Уси започнаха да пристигат малко преди десет сутринта. Само за петнайсет минути в Четвърта народна болница бяха регистрирани десетки тежки пристъпи на колики, разстройство и повръщане. Почти по същото време дойдоха подобни съобщения и от Първа и Втора народна болница. Около единайсет и половина Болницата по китайска медицина започна координирани действия срещу епидемията. Седемстотин регистрирани случая, двеста седемдесет и един мъртви. Властите незабавно спряха водоснабдяването и вдигнаха по тревога целия медицински и полицейски персонал. Градът бе на косъм от паниката.
В един часа следобед вече имаше двайсет хиляди отровени. Единайсет хиляди четиристотин и петдесет от тях — мъртви. Между жертвите бе тъщата на Ян Йе и двама от нейните братя. Само толкова бе успял да узнае. За съпругата и сина си не знаеше нито къде са, нито дали са живи или мъртви. Дори гръмовитата намеса на генералния секретар не помогна в издирването. Отново повикаха Пиер Веген в резиденция Джуннанхай.
Сега, малко след три, все още без никаква вест за близките си, мрачният и дълбоко потресен Ян Йе седна със своя швейцарски приятел край масата, зад която седяха У Сян и още десет сурово навъсени членове на политбюро. Разговорът бе кратък и делови. Споразумяха се швейцарският банкер да организира консорциума от компании според предишното си предложение и незабавно да започне грандиозен десетгодишен проект за всеобхватна реконструкция на китайското водоснабдяване и енергетика. Залагаха изцяло на две неща: бързина и ефективност. Китай и целият свят трябваше да узнаят, че Пекин все още държи юздите и прави всичко възможно, за да съхрани здравето и благоденствието на своя народ.
— Кога можем да сключим договора? — тихо запита накрая У Сян.
123
Хари се обади на Адриана и Итън от улични телефони на няколко пресечки един от друг. Разговорите бяха кратки и ясни. Да, потвърди Адриана, знаела за кой репортаж става дума. Да, можела да намери кадрите. Да, нямало проблем да ги копира за Итън. Но защо? Какво толкова важно има в тях? Вместо отговор Хари настоя да побърза, като добави, че ако сметне за необходимо, Итън ще й обясни. После благодари и затвори, докато тя крещеше отсреща: „Дявол да те вземе, къде си?“
С Итън се оказа малко по-трудно. Той разтегляше разговора, разпитваше го дали е с брат си и откъде се обажда. А Хари знаеше, че засича телефонната връзка.
— Мълчи и слушай — грубо го прекъсна Хари, после описа подробно видеорепортажа и обясни, че са предвидени за отравяне три езера в Китай; че виновникът е китаецът с куфарчето на кадрите от хефейската водопречиствателна станция; че китайското разузнаване трябва да бъде уведомено незабавно и че Адриана вече издирва записа.
— Откъде знаеш?… Кой стои зад отравянето?… Каква е причината?
Последните въпроси на Итън бяха откровени. А Хари отговори, че просто предава каквото му е казано.
След това, както преди малко с Адриана, просто остави слушалката, отдалечи се и не спря да върви. Зави по Виа дела Стационе Ватикана — най-обикновен самотен свещеник, крачещ покрай ватиканските стени. Над него се издигаха арки — може би на акведукт, докарвал преди векове вода. Надяваше се скоро да види онова, което представляваха днес — релси, водещи към масивната порта и отвъд нея към ватиканската гара.
„С влак“ — бе казал Дани, когато Хари попита как двамата с отец Бардони са смятали да измъкнат Маршано от Ватикана. В днешно време гарата и релсите се използвали рядко. Само от време на време минавал италиански товарен влак за по-големи доставки. Някога папата пътувал с влака от Ватикана към Италия. Но тази епоха била отминала. Останали само портата, гарата, релсите и един ръждясал товарен вагон на отклонението към късия задънен тунел в края на линията. Само Господ и бетонните стени знаели откога вагонът стои там.