— Дори брат ви да не бе прикован за количката, положението му е крайно опасно… Когато реши, Кайнд е много изобретателен в търсенето на хора. Доказа го в Пескара, в Беладжо, а сега и тук, в Рим. Съветвам ви да ни кажете къде е отец Даниъл.
Хари се поколеба.
— Ако арестувате Дани, положението му става още по-опасно. Разбере ли Фарел къде е, веднага ще убият Маршано, после ще пратят някого срещу Дани, както и да го пазите. Може би Кайнд, може би някои друг…
Роскани се приведе напред, без да откъсва очи от Хари. — Ще положим всички усилия да не го допуснем.
В съзнанието на Хари засвети червена лампичка. Усети, че дланите му лепнат и по устната му се стича пот.
— Какво означава това?
— Означава, мистър Адисън, че няма ни най-малко доказателство в подкрепа на вашите думи. За сметка на това разполагаме с предостатъчно улики, за да обвиним вас и брат ви в убийство.
Сърцето на Хари подскочи в гърлото. Роскани се канеше да го арестува. Не биваше да допусне това.
— Значи ще стоите със скръстени ръце докато убиват най-важния свидетел?
— Не мога да сторя нищо, мистър Адисън. Нямам пълномощия да изпращам хора на ватиканска територия. А дори и да имах, нямам право да арестувам някого там… — По думите на Роскани и техния тон личеше, че вярва на Хари. Или поне му се ще да вярва. — Ако поискаме да екстрадират някого… Маршано, кардинал Палестрина или Фарел… няма да стане. В Италия съдията е длъжен да докаже вината на заподозрения „извън всяко съмнение“. Задачата на следователя, моята задача — той махна с ръка напред — и на Скала, Кастелети и другите, е да събираме доказателства за прокурора Талиа… Но доказателства няма, мистър Адисън, следователно нямаме и повод да действаме… А без повод да обвиним Ватикана? — Гласът На Роскани заглъхна. — Вие сте адвокат, сам разбирате.
През цялото време той не откъсна очи от Хари. И Хари виждаше в тях всичко: гняв, безсилие, болезнено разочарование, чувство за личен провал. Роскани се бореше сам срещу себе си и своето служебно положение.
Хари бавно извърна очи от Роскани, видя Скала и Кастелети и усети, че изпитват същите чувства. Бяха стигнали до задънена улица. Политиците и юристите прегазваха правосъдието. Сега можеха да действат само доколкото им позволява полицейският устав. Тоест да преследват него, Елена и Дани.
В този момент Хари разбра, че всичко отново опира до него. Трябваше да намери някакъв изход, иначе всички бяха загубени. Той, Дани, Елена и Маршано.
Без да бърза, Хари се завъртя към Роскани.
— Пио и римският кардинал… Убийствата в Беладжо и на други места… Всички престъпления са извършени на италианска земя…
— Да — кимна Роскани.
— Да допуснем, че разполагате с кардинал Маршано. Да допуснем, че той проговори пред вас и прокурора за тези престъпления. И посочи имена и причини. Достатъчно ли ще е за екстрадиране?…
— Пак ще е невероятно трудно.
— Но може да стане.
— Да. Само че не разполагаме с кардинала, мистър Адисън. И няма как да стигнем до него.
— А ако аз мога?
— Вие?
— Да.
— Как?
Скала се завъртя на седалката. Кастелети вдигна очи към огледалото.
— Утре сутрин точно в единайсет служебен локомотив влиза във Ватикана, за да изкара стар товарен вагон… Отец Бардони организирал това, за да се опита да измъкне Маршано… Може би ще намеря начин да осъществя плана му. Ще ми трябва и вашата помощ. Но тук, извън стените на Ватикана.
— Каква помощ?
— Защита за мен, брат ми и сестра Елена. Осигурена от вас тримата. Никой друг. Не искам Фарел да разбере… Дайте ми дума, че няма да арестувате никого, преди да свършим. Ще ви отведа до мястото, където се крием.
— Карате ме да наруша закона, мистър Адисън.
— Вие искате истината, старши инспекторе. Аз също…
Роскани се озърна към Скала, после отново към Хари.
— Продължавайте, мистър Адисън…
— Утре, когато локомотивът изкара вагона от Ватикана, последвайте го. Ако всичко е наред, двамата с Маршано ще бъдем вътре. Отвеждате ни обратно при Дани и сестра Елена. Оставяте кардинала насаме с Дани и чакате, докато бъде готов да проговори. После се връщате с прокурора.
— Ами ако реши да мълчи?