Внезапно Пиетро мина през кипарисите под прозореца и тръгна към Марко. Заради горещината беше само по разкопчана риза с навити ръкави и ясно се виждаше пистолетът, затъкнат под колана му. Спря до стената и двамата с Марко размениха няколко думи. После се озърна към къщата, сякаш усещаше, че ги наблюдават.
Елена се завъртя към Майкъл Рурк.
— Удобно ли ви е така? — попита тя.
Той кимна едва доловимо. Само приведе леко глава, но все пак това бе недвусмислен отговор, далеч по-категоричен от досегашното примигване, когато Елена стискаше пръстите му.
— Сготвила съм ви нещо. Искате ли да видим дали ще можете да похапнете?
Този път нямаше отговор. Пациентът само я гледаше, после бавно завъртя очи към прозореца. Елена се втренчи в него. Макар и превързан, с извита глава на фона на светлината, той придобиваше съвсем нов профил. Елена се поколеба, погледа го още малко, сетне мина в своята ниша.
Да, наистина бе купила от магазина дамски превръзки. Но това беше само повод. Нещо друго бе привлякло вниманието й — вестникарският щанд и върху него новият брой на „Ла Република“ с грамадно заглавие: Още се търсят избягалите убийци на кардинал Парма. И отдолу с по-ситни букви: „Полицията проучва жертвите от взривения автобус за Асизи“.
Елена бе чувала и за двата случая, но не знаеше подробности. Естествено, в манастира се развълнуваха много от убийството на кардинала, а после дойде и вестта за взривения автобус. Но почти веднага след това я изпратиха в Пескара, където нямаше време нито за вестници, нито за телевизия. И все пак още щом зърна заглавията, тя инстинктивно ги свърза с Марко и другите двама въоръжени мъже, които охраняваха денонощно нейния пациент. И за разлика от нея явно знаеха много добре какво става.
Тази сутрин в магазина тя взе вестника и видя снимките на издирваните. Умът й заработи трескаво. Автобусът беше взривен в петък. Майкъл Рурк бе катастрофирал в понеделник някъде из планините край Пескара. Във вторник сутринта й наредиха да замине за Пескара. Възможно ли бе някой да е оцелял от експлозията с кома и тежки изгаряния? И дори със счупени крака? Възможно ли бе тайно да го прехвърлят за ден-два от една болница в друга или пък в частно жилище, докато уредят настаняването му в Пескара?
Тя бързо купи вестника. А после — както за да го скрие от Марко, така и да си осигури повод за влизане в магазина — взе пакет дамски превръзки и мушна двете покупки в плика при зеленчуците.
След като се прибра, тя веднага отиде в своята ниша и сложи превръзките върху лавицата, където всеки можеше да ги види. Вестника сгъна грижливо и го скри под дрехите в куфара си.
„Мили Боже — въртеше се непрекъснато из ума й. — Ами ако Майкъл Рурк и отец Даниъл Адисън са един и същи човек?“
Изми си ръцете, преоблече се и понечи да извади вестника, за да сравни дали има някаква прилика между снимката и нейния пациент. Но не успя, защото Марко я повика от стълбището. Тя отново прибра вестника, затвори куфара и отиде да види какво иска.
Сега Марко и Пиетро бяха навън, а Лука спеше. По-удобен момент нямаше да намери.
Когато излезе от нишата, Майкъл Рурк все още седеше с гръб към нея и гледаше през прозореца. Тя пристъпи по-близо, сгъна вестника и го вдигна така, че снимката на отец Даниъл да се изравни с лицето на пациента. Превръзките пречеха да прецени; освен това Майкъл Рурк беше брадясал, докато снимката показваше отец Даниъл гладко избръснат, но… челото, скулите, носът, изражението…
Ненадейно Майкъл Рурк извърна глава и погледна право към нея. Елена трепна, отскочи назад и скри вестника зад гърба си. Той за дълго се вгледа в нея и тя изпита увереност, че е разбрал какво прави. После болният бавно отвори уста.
— Во… ххо… о… дааа — дрезгаво избъбри той. — Во… о… оо… дааа…
49
Рим, същият час
Роскани сам не знаеше от къде на къде му бе хрумнало да зареже цигарите точно сега. Но в седем тази сутрин просто изгаси в пепелника недопушената цигара и категорично си каза, че вече не пуши. Оттогава насам заместваше цигарите с какво ли не. Кафе, дъвка, кифлички. Пак кафе, пак дъвка. В момента ядеше сред юлската жега шоколадов сладолед и ближеше лепкавите петна от пръстите си, крачейки през навалицата към полицейското управление. Но нито топящият се сладолед, нито никотиновият глад можеха да го откъснат от тревогата за изчезналия пистолет „Лама“ със заглушител на дулото.