— Да проследиш някого. По-точно двама души. Циганите ще ти помогнат.
Херкулес пак го погледна.
— Кого?
— Един кардинал и един свещеник. Хора, които знаят къде е брат ми… и ще ме отведат при него.
— Кардинал?
— Да.
Херкулес рязко измъкна патерицата изпод себе си и се надигна.
— Не.
— Ще ти платя.
— Откъде ще вземеш пари?
— Имам… — Хари се поколеба, после измъкна парите на Итън от джоба си. — Колко искаш? За теб и за циганите.
Херкулес погледна банкнотите, после вдигна очи към Хари.
— Това е повече, отколкото ти дадох. Откъде ги взе?
— Няма значение. Нали ги имам… Колко искаш?
— Повече от това. Можеш ли да намериш? — изненада се Херкулес.
— Мисля, че мога…
— Щом има кой да ти даде толкова пари, защо не го помолиш да проследи кардинала?
— Не е толкова просто.
— Защо? Не му ли вярваш?
— Херкулес, моля те за помощ. Готов съм да си платя. А знам, че парите ти трябват…
Херкулес мълчеше.
— Предния път ми каза, че не можеш да вземеш наградата, защото трябва да идеш в полицията… С тия пари ще си намериш подслон.
— Откровено казано, мистър Хари, просто не ми се ще да ни виждат заедно. Полицията те търси. Търси и мен. Калпав народ сме и двамата. Двойно по-калпав, когато се съберем… Не ми трябваш като банкер, а като адвокат. Когато уредиш тая работа, обади ми се пак. Иначе arrivederci.
Без повече приказки Херкулес посегна към другата патерица. Но Хари я грабна изпод носа му. В очите на джуджето припламна гняв.
— Не ти го препоръчвам.
Хари продължаваше да държи патерицата.
— Миналия път каза, че искаш да видиш на какво съм способен. Докъде мога да стигна с ум и смелост. Дотук стигнах, Херкулес. Описах кръг и отново се озовах при теб… Опитах се, но нищо не излезе… — Гласът на Хари затихна. Той се вгледа в Херкулес, после бавно му подаде патерицата. — Не мога сам, Херкулес… Трябва да ми помогнеш.
Едва бе изрекъл последните думи, когато телефонът в джоба записука и двамата трепнаха едновременно от внезапния звук.
— Да… — предпазливо отговори Хари, като шареше с поглед из парка, сякаш очакваше обаждането да е полицейски капан. — Адриана!
Хари бързо се завъртя и притисна с длан свободното си ухо, за да заглуши шума от колите по булеварда. Херкулес се полюшваше върху патериците и го гледаше с интерес.
— Къде? — Хари кимна, после още веднъж. — Добре. Да! Разбирам. Какъв цвят?… Добре, ще я открия.
Той изключи телефона, прибра го в джоба си и погледна Херкулес.
— Как да стигна до централната гара?
— Брат ти…
— Забелязали са го.
— Къде? — развълнува се Херкулес.
— На север. В едно градче край езерото Комо.
— Дотам са пет часа път с влак през Милано. Много е. Рискуваш да те…
— Няма да пътувам с влак. Оставили са ми кола до гарата.
— Кола… — Херкулес го изгледа яростно. — Тъй значи. Намери си нови приятели и вече не ти трябвам.
— Трябваш ми. Нали те попитах как да стигна до гарата.
— Сам си я търси.
Хари смаяно погледна джуджето.
— Преди малко не искаше да имаш нищо общо с мен, а сега се ядосваш, защото не ми трябваш.
Херкулес мълчеше.
— Щом е тъй, сам ще се справя.
И Хари се отдалечи с бързи крачки.
— Сбърка посоката, мистър Хари!
Хари спря и се озърна.
— Видя ли, все пак ти трябвам.
Вятърът разроши косата на Хари. Край нозете му се надигна облаче прах.
— Добре де. Трябваш ми!
— Чак до езерото Комо!
Хари стисна зъби.
— Добре!
След миг Херкулес вече се клатушкаше към него. После го отмина и подвикна през рамо:
— Насам, мистър Хари. Това беше верният път!
62
Езеро Комо, Италия, 13 юли, понеделник, 16:30
Роскани се озърна към Скала и Кастелети, които седяха зад него, после плъзна очи покрай пилота на хеликоптера и пак се загледа през прозореца. Вече почти три часа летяха на север покрай Адриатическото крайбрежие над градовете Анкона, Римини и Равена, после на запад към Милано и накрая отново на север, за да слязат ниско над хълмовете и да минат над езерото Комо към градчето Беладжо.