Аз не съм никой друг
Инстинктивно се озърна да види дали онзи, който го е написал, не стои нейде наблизо. Но не видя никого. Отново се взря в думите. И колкото повече гледаше, толкова по-силно се убеждаваше, че са тук единствено заради него. През целия следобед и вечерта продължи да си мисли за тях. Накрая, малко преди лягане, ги записа в тетрадката си. И тогава станаха само негови. Това бе неговата „Декларация за независимост“. В онзи кратък, незабравим миг той разбра, че е свободен.
Аз не съм никой друг
Той и единствено той определяше кой е и в какво ще се превърне. Твърдо реши да запази на всяка цена това право; обеща си вече никога да не разчита на другите.
И удържа на думата си.
Внезапно в лицето на Хари бликна ярка луминесцентна светлина и го изтръгна от спомените. Клетката докосна дъното на шахтата, разтърси се и спря.
Хари се озърна и видя, че Елена го гледа.
— Какво има?
— Трябва да знаете, че брат ви е отслабнал като мъртвец. Не се стряскайте, когато го видите…
— Добре — кимна Хари, после посегна да отвори вратата на клетката.
Тя го поведе бързо по тесни коридори, осветени от двете страни с изящни бронзови аплици. Следваха вградената в пода ивица от зелен атински мрамор. Таванът над тях ту се издигаше, ту рязко слизаше и неведнъж му се наложи да привежда глава.
Най-сетне след няколко остри завоя излязоха в централния коридор — широк и дълъг, с изсечени старинни пейки по цялата дължина. Елена зави наляво, мина още пет-шест метра и спря пред една затворена врата. Почука тихо, каза нещо на италиански и влезе.
Салваторе и Марта се изправиха на крака. После Хари го видя. Почти в другия край на стаята. Заспал върху леглото отсреща. Със закачена отгоре венозна система. С марлени превръзки по главата и горната част на тялото. Беше брадат като Хари. И наистина ужасяващо слаб.
Дани.
80
Хари бавно пристъпи до леглото и сведе очи към брат си. Не се съмняваше кой е, просто не можеше да е никой друг. Нямаше значение колко години не са се виждали, нито колко е променен. Долавяше онова особено, познато чувство, идващо още от детството. Той посегна и докосна ръката на Дани. Беше топла, но не реагира на допира.
— Синьор… — Марта пристъпи към Хари и плахо погледна Елена. — Ние… наложи се да го упоим.
Елена се завъртя стреснато.
— След като тръгнахте, той се изплаши — обясни Салваторе на италиански, гледайки ту Елена, ту Хари. — По някое време открихме, че се е смъкнал от леглото и лази към водата. Не искаше да ни изслуша. Опитах се да го вдигна, но той взе да ме удря. Страхувах се, че ако го пусна, може да се нарани… или да се удави, ако падне в езерото… Намерихме лекарства, жена ми знаеше какво да прави.
— Добре сте постъпили — тихо каза Елена, после обясни на новодошлия какво е станало.
Хари погледна към брат си и по лицето му бавно плъзна широка усмивка.
— Все същият костелив орех, а? — Той се озърна към Елена. — Кога ще се опомни?
— Колко му дадохте? — попита Елена на италиански. Марта отговори и тя отново погледна Хари. — След час, може би малко повече.
— Трябва да го измъкнем оттук.
— Къде ще го отведем? — Елена се обърна към Марта и Салваторе. — Открили са в езерото трупа на един от мъжете, които доведоха отец Даниъл.
Двамата ахнаха изплашено. Елена погледна Хари.
— Не вярвам да се е удавил. Мисля, че същият човек, който уби жена му, търси и брат ви. Затова ще е най-добре засега да стоим тук. Не знам къде другаде можем да се укрием.
Едуард Муи насочи моторницата между скалите към входа на пещерата. Щом влязоха, той включи прожектора.
Очите на Томас Кайнд блеснаха злобно в ярката светлина.
— Изгаси го!
Едуард Муи веднага дръпна ръчката и лъчът изгасна. В същия миг усети как нещо се плъзна по ухото му. Той се отдръпна със задавен вик и надигна ръка. Кръв.
— Това е бръснач, Едуард Муи… Същият, с който отрязах езика в джоба на ризата ти.
Муи усещаше ръката си върху кормилото, долавяше как познатите скали се плъзгат от двете страни на лодката. Така или иначе, щеше да умре. Защо доведе тук този безумец? Можеше да се развика за помощ, да побегне и да разчита на случая. Но не го стори. Слепият страх го принуди да се подчинява на този човек.