Анотация
В „Денонощната книжарница на мистър Пенумбра“ лавиците, отрупани е книги, стигат високо, чак до тавана. Там, където се стига само със стълба, се спотайват мистериозни заглавия, изписани е причудлив шифър, за които информация няма дори и в интернет. Те не се продават, а се заемат за четене от посветени в голяма тайна членове на древно общество. И така е било от векове.
Всичко се променя, когато в книжарницата започва работа Клей Джанън. Изпълнен с любопитство към тези недостъпни книги и идващите винаги нощем за тях читатели, той прибягва до помощта на модерните технологии. Скоро на негова страна застават и някои от най-умните хора на планетата, работещи в централата на „Гугъл“. ГГ гениите обичат загадките, а тази е точно по вкуса им – но едва ли подозират, че за разгадаването й ще е нужно повече от изумителна изчислителна мощ.
Модерността атакува традиционната мъдрост... но дали книгите няма да се окажат по-могъщи от компютрите?
Това е художествено произведение. Всички герои, организации и събития, представени в този роман, са продукт на авторовото въображение или са използвани с художествена цел.
За Бети Ан и Джим
КНИЖАРНИЦАТА
ТЪРСИ СЕ ПОМОЩНИК
Изгубен в сенките на рафтовете, за малко да се изтърся от стълбата. Точно на половината път догоре съм. Подът на книжарницата е на значително разстояние под мен, повърхност на далечна планета, която някога съм обитавал. Горните рафтове са все още високо над главата ми. Там е тъмно – книгите са плътно натъпкани една до друга и не пропускат никаква светлина. Въздухът е малко разреден. А май видях и прилеп.
Успявам да се вкопча в безценния си живот – с едната ръка се държа за стълбата, с другата – за ръба на рафта. Кокалчетата на пръстите ми са побелели. Очите ми пробягват над тях в посока към книгите, обхождат лавиците... и ето я. Книгата, която съм пратен да намеря.
Но нека се върнем малко назад.
Казвам се Клей Джанън и в онези дни рядко докосвах хартия.
Седях си в кухнята и тъкмо започвах да преглеждам обявите за работа на лаптопа си, когато нещо привличаше вниманието ми и се прехвърлях на статия за генномодифицираните лози. После решавах, че е прекалено дълга, затова я оставях за четене за по-нататък. След това отварях друг линк към ревю на книга. Добавях и него в списъка си за четене, след което свалях първата глава от книгата – третата от поредицата за вампирска полиция, и вече напълно забравил за обявите за търсене на помощници, отивах в дневната, слагах лаптопа на корема си и четях цял ден. Разполагах с много свободно време.
Бях безработен след бума от съкращения в големите хранителни вериги на Америка в началото на XXI век: по време на техния пик бяха затворени гигантски конгломерати от закусвални за хамбургери и цели суши империи – докарани до фалит.
Работата, която загубих, бе в главния офис на „Нюбейгъл"1, пекарна, която се помещаваше не в Ню Йорк или в някое друго място с традиции в печенето на гевреци, а тук, в Сан Франциско. Компанията бе много малка и съвсем нова. Беше основана от двама бивши служители на „Гугъл", които пишеха софтуер, за да направят дизайна и да изпекат геврека на гевреците: гладка хрупкава коричка, мека тестена вътрешност – всичко това в съвършен кръг. Беше първата ми работа след артколежа и започнах като дизайнер, правех рекламни материали, за да обясня и промотирам този хранително-вкусов тороид2: менюта, купони за намаления, плакати за витрините на магазините и веднъж дори цял демонстративен щанд за търговско изложение.
Имаше много работа.
Отначало един от гугълците ме накара да се развихря и да направя нов дизайн на логото на компанията. То представляваше големи подскачащи букви в цветовете на дъгата, разположени в бледокафяв кръг, и изглеждаше като правено с жалката програма за рисуване на „Майкрософт". Направих нов дизайн, като използвах по-модерна форма на шрифта с остри черни серифи3, които според мен напомняха за кутийките и „кинжалите" на еврейските букви. Придадох на „Нюбейгъл" малко тежест и логото ми спечели награда от Американския институт за графични изкуства в Сан Франциско. После, когато споменах на другия бивш гугълец, че мога да програмирам (донякъде), той ме повиши и вече отговарях за сайта на компанията. Така че промених и 1 2 3
1
2
3
Серифи – декоративни чертички по краищата на буквите в някои шрифтове; печатните материали, като вестници и книги, почти винаги използват такъв вид шрифт, който се нарича съответно „серифен”. – Б. пр.