Прибра комбинезона, електрожена и остатъците от телта в торбата и я пъхна под купчина стари парцали в по-далечния край на гаража. Ножиците за метал отидоха в жабката на таблото.
Над града отново се спускаше мрак, когато най-подир се появи зад кормилото на алфата, заключил куфара в багажника. Затвори и заключи гаража, прибра ключа и се върна с колата в хотела.
Двадесет и четири часа след пристигането си в Милано той бе отново в своята стая и отмиваше с душа натрупаната през деня умора, като киснеше в леген със студена вода смъдящи ръце, преди да се облече за аперитив и вечеря.
На път за бара и обичайното кампари със сода Чакала спря на рецепцията и поръча да му приготвят сметката за след вечеря и да го събудят с чаша чай в пет и половина на другата сутрин.
След още една превъзходна вечеря плати сметката с останалите лирети и малко след единадесет вече спеше в леглото си.
Сър Джаспър Куигли, загърбил своя кабинет и с ръце отзад, гледаше от прозорците на Форин Офис към педантично поддържания плац на Конната гвардия. Колона гвардейци в безупречен строй напредваше в тръс по посока на Бъкингамския дворец.
Беше внушителна и приятна за окото сцена. Много сутрини сър Джаспър бе стоял на прозореца си в министерството, загледан към това най-английско от всички английски зрелища. Често му се струваше, че само да седи край тоя прозорец и да гледа как долу яздят сините униформи, как грее слънцето, а туристите проточват шии, да чува през площада подрънкването на сбруи и юздечки, пръхтенето на някой темпераментен кон, охкането и ахкането на тълпата, само това си заслужава всичките години, прекарани по посолства в чужди и незначителни държави. За него бе необичайно, докато наблюдава тази картина, да не изпъне леко рамене и да не прибере мъничко стомаха под раирания панталон, а едно чувство на гордост да не издаде напред челюстта и изглади бръчките по шията. Понякога, дочул скриптенето на копита по чакъла, той се надигаше от бюрото само за да застане до прозореца в неоготически стил и да ги погледа как минават, преди да се върне към книжата или държавните дела. А друг път, сетил се за всички ония, които иззад морето се бяха опитвали да променят тази сцена и да изместят звънтенето на шпори с тропота на пристигнали от Париж високи боти или берлински чизми, усещаше лек сърбеж в очите и бързаше да се върне при документите си.
Не и тази сутрин обаче. Тази сутрин той гледаше злобно надолу като заплашително надвиснала капка киселината устните му, бездруго тънки и безцветни, бяха така плътно стиснати, че се губеха напълно. Сър Джаспър Куигли се намираше в състояние на нарастващ гняв и това личеше от някои дребни белези тук и там. Разбира се, беше самичък.
Освен това бе и началник на Франция, не в буквалния смисъл на юрисдикция над оная страна отвъд Канала, за дружба с която по негово време се хабяха толкова много думи и така малко чувства, а началник на службата във Форин Офис, чиято задача бе да изучава състоянието, стремежите, дейността и често пъти затворническите действия на тая проклета страна и да докладва за тях на постоянния заместник-министър на външните работи на Нейно величество.
Той отговаряше на всички изисквания за този пост: продължителна и достойна дипломатическа кариера не във Франция, репутация на човек, даващ разумни политически преценки, които, макар и често пъти погрешни, неизбежно съвпадаха с тези на началниците му в дадения момент — чудесна характеристика, с която можеше основателно да се гордее. Никога не бе грешил пред очите на обществеността, нито бе поддържал неудобно правилна позиция, не се бе изказвал в подкрепа на непопулярно гледище, не бе споделял мнения, които не съвпадат с преобладаващите в горните ешелони на министерството.
Женитбата за лишената от шансове да се омъжи дъщеря на първия секретар в Берлин, по-късно помощник на заместника на заместник-външния министър, не му навреди. Тя спомогна да се погледне през пръсти на един злощастен меморандум, изпратен от Берлин през 1937 година, според който превъоръжаването на Германия нямало да се отрази политически върху бъдещето на Западна Европа.
Завърнал се в Лондон, по време на войната той прекара известно време в Балканския отдел, където настоятелно съветваше Великобритания да подкрепи югославския партизанин Михайлович и неговите четници. Когато неизвестно по какви причини тогавашният министър-председател предпочете да послуша съвета на някакъв неизвестен млад капитан на име Фицрой Маклейн, който се спусна с парашут в онази страна, и настоя да бъде подкрепен един жалък комунист, наречен Тито, младият Куигли бе преместен във Френския отдел.