— Трябва да му задам някои въпроси — отбеляза полковникът, загледан в огънчето на цигарата си.
Затворническата клиника на доктора бе в едната посока, а стълбището към партера водеше в друга. Двамата мъже спряха. Лекарят погледна с отвращение ръководителя на Оперативното управление.
— Това е затвор — тихо произнесе той. — Да, направен е за престъпници срещу сигурността на държавата. Но аз все още съм затворническият лекар. Навсякъде другаде в тоя затвор важи каквото аз кажа по отношение здравето на осъдените. Този коридор обаче… — докторът кимна с глава назад по посоката, откъдето бяха дошли — е ваш периметър. Беше ми обяснено пределно ясно, че не ми влиза в работата какво става там и че там нямам думата. И все пак думата ми е следната: ако започнете да „разпитвате“ този човек по вашия си начин, преди да се е възстановил, той или ще умре, или ще се превърне в буйстващ луд.
Полковник Ролан изслуша рязкото предупреждение на лекаря, без да трепне.
— Кога ще дойде на себе си? — попита.
Лекарят сви рамене.
— Не е възможно да се каже. Може да е още утре, а може да лежи така дни наред. Но дори да дойде на себе си, няма да бъде годен за разпит — искам да кажа, в медицински смисъл — поне още две седмици. Най-малко. И то само ако мозъчното сътресение е леко.
— Съществуват някои медикаменти — промърмори полковникът.
— Да, съществуват. Но аз нямам и най-малкото намерение да ви ги посоча. Може би сте в състояние да си ги набавите, положително сте в състояние. Само че не от мен. Във всеки случай, каквото и да ви каже той в сегашния момент, то ще е лишено от всякакъв смисъл. Ще бъдат навярно някакви врели-некипели. Съзнанието му е замъглено. Може да се оправи, а може и да не се оправи. Все пак, ако това стане, трябва да стане от само себе си. Психогенни препарати в настоящия момент могат просто да го превърнат в идиот, безполезен за вас или за когото и да било друг. Ще мине вероятно седмица, докато отвори очи. Трябва да изчакате.
С това лекарят се извърна на пети и пое обратно към клиниката си.
Той обаче сгреши. Ковалски отвори очи след три дни, на десети август, и още тоя ден има своя пръв и последен разпит.
Чакала прекара трите дни след завръщането си от Брюксел в последни приготовления за предстоящата мисия във Франция.
С новата си шофьорска книжка на името на Александър Джеймс Куентин Дуган в джоба, той отиде в Главното управление на Автомобилната асоциация, разположена във Фанъм Хаус, и си взе международно свидетелство за правоуправление на същото име.
Купи си комплект кожени куфари от един магазин, специализиран в продажба на употребявани пътни принадлежности. В единия нареди дрехите, които при нужда щяха да го превърнат в копенхагенския пастор Пер Йенсен. Преди да стори това, отстрани етикетите на датския производител от трите купени в Копенхаген обикновени ризи и ги приши към свещеническата риза, яката и нагръдника, купени от Лондон, след като махна английските етикети. Тези неща отидоха при обувките, чорапите, бельото и лекия антрацитеносив костюм, които един ден може би щяха да представят личността на пастор Йенсен. В същия куфар влязоха и дрехите на американския студент Марти Щулбърг — маратонки, чорапи, джинси, тениски и яке.
Разряза подплатата на куфара и пъхна между двата пласта кожа, образуващи подсилените му страници, паспортите на двамата чужденци, в които може би някой ден щеше да пожелае да се превъплъти. Последни в куфара влязоха датската книга върху френски катедрали, двата чифта очила — едните за пастора, другите за американеца, двата комплекта различно оцветени контактни лещи, внимателно завити в мека хартия, и принадлежностите за боядисване на коса.
Вторият куфар пое обувките, чорапите, ризата и панталоните френско производство, купени от парижкия битпазар, заедно с дългия до глезените балтон и черната барета. В подплатата пъхна фалшивите документи на застаряващия французин Андре Мартен. Този куфар остана отчасти празен, защото скоро трябваше да поеме и комплект тънки стоманени тръби, съдържащи цяла снайперска пушка с мунициите й.
Третият куфар, малко по-малък, напълни с имуществото на Александър Дуган: обувки, чорапи, бельо, ризи, вратовръзки, носни кърпи и три елегантни костюма. В подплатата му скри няколко тънки пачки от по десет банкноти на обща сума хиляда лири, които изтегли от личната си банкова сметка след завръщането от Брюксел.