После и той стори същото, като използува в първото произнесено изречение предварително уговорена дума. Един страничен слушател би установил, че оставената за ремонт кола е готова и може да бъде взета, когато е удобно на полковника. Полковник Ролан благодари и се върна при масата. Пет минути по-късно той вече поднасяше изтънчено извиненията си с обяснението, че го очаква тежък ден и трябва да си вземе необходимата дажба сън. След още десет вече бе сам в колата и тя го носеше, с голяма скорост по все още оживените улици към по-тихия район на Порт де Лила. В канцеларията си влезе малко след един часа през нощта, свали безупречното си черно сако, поръча кафе на дежурните и позвъни на помощника си.
Първият екземпляр от изповедта на Ковалски пристигна заедно с кафето. Най-напред Ролан прочете двадесет и шестте страници на документа бързо, за да схване смисъла на казаното от умопомрачения легионер. Нещо към средата привлече погледа му и го накара да се намръщи, но той продължи да чете до края.
Второто четене бе по-бавно, по-внимателно, с повече съсредоточаване върху всеки параграф. Третия път полковникът взе от табличката до подложката за писане дебел черен флумастер и зачете още по-бавно, като прокарваше дебела черна ивица мастило през думите и пасажите, имащи отношение към Силви, левке-нещо си, Индокитай, Алжир, Жожо, Ковач, корсиканските копелдаци, Легиона. Тия неща бяха понятни и не го интересуваха.
Голяма част от бълнуванията се отнасяха до Силви, друга — до някоя си Жюли, което нищо не говореше на Ролан. След като всичко това бе зачеркнато, признанието не обхващаше и шест страници. Опита се да извлече някакъв смисъл от останалото. Първо Рим. Тримата ръководители бяха в Рим. Е, добре, това вече му бе известно. Но защо? Този въпрос бе зададен осем пъти. Общо взето, отговорът всеки път беше един и същ. Не искали да бъдат отвлечени, както бе отвлечен през февруари Аргу. Напълно естествено, помисли Ролан. Дали пък не си губеше времето с цялата тая операция около Ковалски? Една дума бе спомената два пъти от легионера, или по-точно смутолевена, когато той отговаряше на осемте еднакво зададени въпроса. Думата бе „тайна“. Като прилагателно? Нямаше нищо тайно около пребиваването им в Рим. Или пък като съществително? Каква тайна?
Ролан изчете всичко до края за десети път и отново се върна към началото. Тримата от ОАС бяха в Рим. Намираха се там, за да не бъдат отвлечени. А не искаха да ги отвлекат, тъй като криеха някаква тайна.
Ролан се усмихна подигравателно. Той по-добре от генерал Гибо бе прозрял, че Роден няма да тръгне да се крие от страх.
И така, те разполагаха с някаква тайна. Каква? Като че всичко започваше някъде във Виена. Думата „Виена“ се бе прокраднала на три пъти, но отначало Ролан прие, че става дума за градчето Виен, разположено на тридесетина километра от Лион. А може би ставаше дума за австрийската столица, а не за този провинциален френски град.
Бяха се срещнали във Виена. После отишли в Рим и предприели мерки срещу възможността да бъдат отвлечени и разпитвани, докато издадат някаква тайна. Тази тайна трябва да крие корените си във Виена.
Часовете си отиваха, както и безбройните чаши кафе. Купчината фасове в направения от мидена черупка пепелник растеше. Преди ивицата по-бледосиво да започне да докосва мрачните индустриални предградия на изток от булевард Мортие, полковник Ролан разбра, че е попаднал на следа.
Някои подробности липсваха. Дали наистина липсваха, потънали завинаги в небитието, тъй като в три сутринта му съобщиха по телефона, че Ковалски никога вече няма да бъде разпитван, защото е мъртъв? Или пък бяха скрити нейде из объркания текст, извлечен от помраченото съзнание, докато последните сили са го напускали?
Ролан започна да нахвърля с дясната си ръка елементи от ребуса, които на пръв поглед нямаха отношение към загадката. Клайст, някой си Клайст. Ковалски като поляк бе произнесъл правилно думата, а Ролан, все още помнещ малко немски от военните си дни, я записа правилно, въпреки че французинът протоколист я бе отбелязал погрешно. Но дали това бе човек? Или може би някакво място? Свърза се с централата и поиска да проверят в телефонния указател на Виена дали има лице или място, които да се казват Клайст. Отговорът пристигна след десет минути. В указателя имаше две колонки Клайст, всичките частни лица, както и две места: Началното училище за момчета „Евалд Клайст“ и пансион „Клайст“ на Брукнералее. Ролан си записа и двете, но подчерта пансион „Клайст“. После продължи да чете.
На няколко места Ковалски споменаваше за някакъв чужденец, към когото питаеше смесени чувства. Понякога използваше думата „bon“, означаваща добър, но в други случаи го наричаше „facheur“, неприятен или дразнещ тип. Малко след пет часа сутринта полковник Ролан изпрати да донесат лентата и един магнетофон и прекара следващия час в прослушване. Когато най-после изключи апарата, изруга злобно и тихо. Взе писалка с тънко перо и нанесе няколко поправки в машинописния текст.