Карон спря да записва и вдигна поглед.
— Ясно, шефе. Мога да свърша това през нощта Кое е най-важното?
— Телефонната централа. Искам за там свестен човек, най-добрия, с когото разполагат. Идете при началника на администрацията и също се позовете на Бувие.
— Добре. Какво да искаме от тях като начало?
— Да ми осигурят колкото могат по-бързо пряка връзка с началниците на отделите „Убийства“ в криминалните полиции на седем държави. За щастие повечето от тях познавам лично от минали срещи в Интерпол. В някои случаи познавам заместник-началниците. Ако не можете да намерите единия, потърсете другия.
Страните са следните: Съединените щати, ще рече службата за вътрешно разузнаване във Вашингтон, Великобритания — помощник-комисарят по криминални дела на Скотланд Ярд, Белгия, Холандия, Италия, Западна Германия, Южна Африка. Намерете ги по домовете им или службите.
Като ги откриете един по един, уредете поредица телефонни разговори от стаята за връзка с Интерпол между мен и тях от седем до десет часа утре заран през двадесет минути. Свържете се със службата за връзка с Интерпол и заявете разговорите с всеки началник на отдел от другата страна, след като той се съгласи да бъде в съответната си Служба за връзка в уреченото време. Разговорите трябва да се провеждат само между двамата на специалната честота и да няма подслушване. Внушете на всеки от тях, че онова, което имам да им кажа, е само за собствените им уши и е от изключителна важност не само за Франция, но може би и за техните страни. До шест часа ми пригответе план на организираните седем разговора по реда им.
Междувременно аз ще се отбия до „Убийства“ да проверя дали някой чуждестранен наемен убиец не е бил заподозиран в действия у нас, без да бъде заловен. Признавам, че не се сещам за нищо в тази насока, а и подозирам, че Роден вече е проверил. Сега ясно ли ви е какво трябва да сторите?
Карон вдигна поглед с леко объркан вид от няколкото страници драсканици.
— Да, шефе. Разбрано. Така че по-добре да се залавям за работа.
Той протегна ръка към телефона.
Клод Льобел излезе от кабинета и се насочи към стълбите. В същото време, часовникът на „Нотр Дам“ по-надолу на острова отби полунощ и светът премина в утринта на дванадесети август.
11.
Полковник Раул Сен Клер дьо Вийобан се прибра в къщи малко преди полунощ. Последните три часа бе прекарал в педантично писане на доклад относно вечерното съвещание в Министерството на вътрешните работи. Този доклад щеше да бъде на другата сутрин най-отгоре върху бюрото на главния секретар на Елисейския дворец.
Положил бе специални усилия за доклада, като скъса две чернови, докато остана доволен от свършеното, а след това лично внимателно го преписа на белова. Дразнеше се от това, че трябва да се занимава с неквалифициран труд на машинописец, към който не бе привикнал, но тук бе налице предимството да се запази тайната от секретаря — обстоятелство, което той не се поколеба да изтъкне в самия доклад, — и освен това да представи първи труда си на сутринта, което, надяваше се, няма да остане незабелязано. С малко късмет докладът щеше да стигне до бюрото на президента един час след прочитането му от главния секретар, а това също нямаше да му навреди.
Допълнителни усилия положи за намиране на най-точните думи, с които да направи лек намек за авторовото неодобрение по повод поверяването на една такава важна задача като сигурността на държавния глава единствено в ръцете на някакъв си комисар от полицията, привикнал по силата на подготовката си и своя опит повече към разкриване на дребни престъпници, лишени от особен интелект или дарби.
Да отива твърде далече, не ставаше, понеже Льобел би могъл и да открие тоя Чакал. Но в случай че не го стореше, добре би било да се припомни, че навремето е имало един достатъчно разумен човек, който се е усъмнил в целесъобразността на избора на комисаря.
Той в никакъв случай не се заяждаше с Льобел. Обикновен човечец, гласеше личната му оценка. В доклада бе употребил израза „без съмнение проявявал е компетентност в службата“.
Разсъждавайки върху първите две ръкописни чернови, той стигна до заключението, че най-изгодната позиция, която би следвало да заеме, бе не открито да се противопоставя от самото начало на избора на този полицай с висок ранг, тъй като въпросният избор бе направен от цялото събрание и ако се противопоставеше, щяха да му поискат конкретни съображения за това. От друга страна обаче, трябваше да следи отблизо цялата операция в качеството си на представител на президентската канцелария и пръв да посочи с необходимата трезвост недостатъците в хода на разследването веднага щом се появят.