Размишленията му по въпроса как най-добре да бъде информиран за намеренията на Льобел бяха прекъснати от телефона, по който Сангинети го уведоми, че министърът е решил в последния момент да ръководи всяка вечер от десет часа съвещания, на които Льобел да дава отчет за хода на работата си. Новината зарадва Сен Клер. Тя решаваше неговия проблем. С малко подготовка през деня той би могъл да задава на детектива остри и уместни въпроси, с които да покаже на останалите, че поне в президентската канцелария си дават ясна сметка за изключителността и сериозността на положението.
Лично за себе си не смяташе, че наемният убиец, ако изобщо съществуваше, има особени шансове. Мерките за сигурността на президента бяха най-ефикасните в света, а част от работата му в канцеларията бе да се грижи за организацията на публичните явявания на държавния глава и да определя следваните от него маршрути. Той не се безпокоеше особено от вероятността някакъв си чуждестранен наемник да успее да се пребори с отлично организираната и мощна система за сигурност.
Отключи входната врата на апартамента и чу новопридобитата любовница да се обажда от спалнята:
— Скъпи, ти ли си?
— Да, cherie. Разбира се, че съм аз. Самотна ли беше?
Тя изтича откъм спалнята, облечена в къса прозрачна черна нощница, обшита около врата и по подгъва с дантела. Отразената светлина от нощната лампа проникваше през отворената врата на спалнята и очертаваше формите на младото й женствено тяло. Както обикновено при вида на любовницата си Раул Сен Клер изпита тръпка на удовлетворение при мисълта, че е негова и при това тъй дълбоко влюбена. По силата на характера си той бе повече склонен да се самопоздрави заради това обстоятелство, отколкото да благодари на щастливия случай, който ги бе събрал.
Тя обгърна врата му с голите си ръце и го целуна продължително с отворени уста. Отвърна й колкото можа все още стиснал чантата си и вечерния вестник.
— Хайде — каза, когато се отделиха един от друг, — бягай в леглото, аз идвам веднага.
Плесна я по задника, за да побърза. Момичето се мушна обратно в спалнята, хвърли се в леглото и изпъна крайниците си с ръце под врата и щръкнали гърди.
Сен Клер влезе в стаята без чанта и я погледна доволно. Тя му отвърна със сладострастна усмивка.
По време на прекараните заедно две седмици бе разбрала, че само най-крещяща вулгарност, придружена от намек за груба сласт, можеха да събудят известно желание в пресъхналите слабини на професионалния придворен. Дълбоко в себе си Жаклин го мразеше колкото и в деня, когато се срещнаха за първи път, но вече бе научила, че това, което му липсваше като мъжественост, можеше да бъде компенсирано със словоохотливост, особено що се отнася до голямото му значение в игрите на Елисейския дворец.
— Побързай — прошепна тя, — искам те.
Сен Клер се усмихна с неподправено задоволство и си събу обувките, като ги сложи една до друга под масичката за сервиране. Последва сакото с грижливо изпразнени върху тоалетката джобове. После панталоните, педантично сгънати и провесени през дръжката на масичката. Дългите му тънки крака се подаваха изпод краищата на ризата като окосмени бели игли за плетене.
— Защо се забави толкова? — попита Жаклин. — Чакам те цяла вечност.
Сен Клер поклати сериозно глава.
— Във всеки случай не е нещо, с което заслужава да си блъскаш главата, скъпа.
— О, колко си лош. — Тя рязко се извърна настрани, престорено сърдито и със сгънати колене. Пръстите му посегнаха към възела на вратовръзката, докато гледаше падащата върху раменете й кестенява коса и откритите от късичката нощница налети бедра. След още пет минути бе готов за лягане и вече закопчаваше копринената пижама с монограм.
Просна се в цялата си дължина на леглото до нея и прокара длан от длъбнатината на кръста към бедрото й с отпуснати към чаршафа пръсти, които галеха топлата заобленост на задните части.
— Какво има сега?
— Нищо.
— Мислех, че искаш да се любим.
— Ти нищо не ми казваш. Не мога да ти звъня в службата. Лежа тук часове наред и се тревожа да не би да ти се е случило нещо. Никога досега не си се бавил толкова, без да ми звъннеш.
Тя се обърна по гръб и го погледна. Облегнат на лакът, той плъзна свободната си ръка под нощницата й и започна да мачка едната й гръд.