Льобел се загледа за миг в замлъкналия пулт на предавателя пред себе си. Карон го наблюдаваше безмълвно.
— Хайде — каза дребничкият комисар, като се надигна от стола и пое към изхода, — дай да закусим и да опитаме да поспим. В момента друго не можем и да сторим.
Помощник-комисарят Антъни Малинсън остави слушалката, сключил замислено вежди, и излезе от стаята за връзка, без да отвърне на поздрава на младия полицай, който тъкмо влизаше до поеме сутрешното дежурство. Той бе все тъй смръщен, когато се върна горе в своя просторен, но скромен кабинет с изглед към Темза.
В мислите му нямаше и сянка от съмнение относно естеството на проучванията на Льобел, нито тяхната мотивировка. Френската полиция явно бе получила тайна информация за дейността на наемен убиец от висока класа, която имаше отношение към тях. Както и предположи Льобел, не беше нужна голяма проницателност, за да се стигне до извода кой би могъл да е възможният обект за подобен наемник във Франция през август 1963 година. Помощник-комисарят разглеждаше трудното положение на Льобел от позициите на стар и опитен полицай.
— Горкият — промълви той, загледан надолу към топлите и мудни води на реката, миеща кея под неговия прозорец.
— Моля, сър? — попита личният му помощник, който го бе последвал в кабинета, за да остави върху ореховото му бюро утринната поща.
— Нищо.
Помощникът му излезе, а Малинсън продължи да гледа през прозореца. Каквито и чувства да изпитваше към Клод Льобел и неговата задача да опита да охранява своя президент, без да може да проведе официално издирване, той също си имаше началници. Рано или късно трябваше да им съобщи за молбата на Льобел. След половин час, в десет, се провеждаше всекидневното съвещание на шефовете на отдели. Дали да съобщи тогава?
В края на краищата реши да не го прави. Би било достатъчно да състави официален, но личен доклад до самия комисар, в който да опише естеството на молбата на Льобел. Необходимостта от дискретност щеше впоследствие, ако е необходимо, да обясни защо въпросът не е бил поставен на утринното съвещание. Междувременно нямаше да е зле да започне разследването, без да обяснява защо го прави.
Седна зад бюрото и натисна един от бутоните на интеркома.
— Сър? — дочу от съседното помещение гласа на личния помощник.
— Бихте ли дошли за минутка, Джон?
Облеченият в пепелявосив костюм млад детектив влезе с бележник в ръка.
— Джон, искам да отидете в Централния архив. Говорете с груповия началник Маркъм. Кажете му, че имам лична молба, но засега не съм в състояние да обясня защо я отправям. Помолете го да провери всички налични досиета на живи наемни убийци в страната…
— Наемни убийци ли, сър? — Помощникът погледна така, сякаш Малинсън го бе помолил за рутинна проверка на всички известни на полицията марсианци.
— Да, наемни убийци. Не дребни гангстерчета, способни да вземат някому живота в хода на подмолните им ежби. Политически убийци, Джон, лице или лица, способни да убият за пари добре охраняван политик или държавник.
— Това повече напомня за клиентите на Специалния отдел, сър.
— Да, знам. Искам да им прехвърля цялата работа. Но нека най-напред направим една рутинна проверка. Освен това искам отговора до обяд, какъвто и да е той. Ясно?
— Разбрано, сър, заемам се веднага със задачата.
След петнадесет минути помощник-комисарят Малинсън зае мястото си на сутрешното съвещание.
Когато се върна в кабинета, хвърли един поглед на пощата, бутна я настрана и поръча на помощника си да му донесе пишеща машина. Останал сам, написа кратък доклад до комисаря на Лондонската полиция. В него описа сбито утринното телефонно обаждане у дома си, личния разговор по мрежата на Интерпол в девет часа, както и естеството на отправеното от Льобел запитване. Остави празна долната част на докладния формуляр и го заключи в бюрото си, за да се заеме с текущите дела.
Малко преди дванадесет помощникът му почука и влезе.
— Току-що се обади груповият началник Маркъм от Централния архив — докладва той. — Никой от регистрираните не отговаря на описанието. Седемнадесет известни наемни убийци, сър. Десет в затвора и седем на свобода. Но те до един работят за големите престъпни организации. Било тук, било в другите големи градове. Началникът каза, че никой от тях не става за покушение срещу гостуващ политик. Той също предложи да се отнесем до Специалния отдел, сър.