— Сандра Телмонт — представи я той. — Сандра е нашият жив справочник. Работила е като киномонтажистка и според нас провидението е проявило особена досетливост, осигурявайки присъствието й точно в този момент.
Младата жена ми кимна, а върху Джозела задържа погледа си по-дълго.
— Срещали сме се някъде — каза тя замислено.
Погледна в бележника, който лежеше на коленете й. Не след дълго лека усмивка премина по приятното й, макар и не екзотично лице.
— Ами да, разбира се — спомни си тя.
— Казах ли ти? Това чудо се е залепило за мен като муха на мухоловка — отбеляза Джозела.
— За какво става дума? — попита Майкъл Бийдли.
Обясних му. Сега той по-внимателно заоглежда Джозела.
— Моля ви, забравете го. Вече се уморих да отговарям за грешките си.
Това като че ли доста го учуди.
— Добре — каза той и приключи въпроса с кимване на глава. — Да си продължим работата. Видяхте ли Джейкс?
— Ако това е Полковника, който си играе на гражданска отбрана, видяхме го — отговорих аз.
Майкъл се усмихна.
— Трябва да сме наясно с положението. Доникъде няма да стигнем, ако не си знаем силите — каза той, доста сполучливо имитирайки Полковника. — Това обаче е съвсем вярно. Но по-добре накратко да ви разясня нещата. До този момент сме около тридесет и пет души. Има всякакви. Надяваме се и очакваме, че днес ще пристигнат още. От тези тук двадесет и осем могат да виждат. Другите са съпруги или съпрузи, а има и две-три деца. Те са слепи. Основната идея в момента е утре по някое време да се изнесем оттук, ако успеем да смогнем. Някъде, където ще сме в безопасност, разбирате ли?
Кимнах с глава.
— Ние бяхме решили да се изнесем още тази вечер по същата причина.
— С какъв транспорт разполагате?
Обясних му къде се намираше пикапът.
— Днес щяхме да се оборудваме — добавих. — До този момент практически нямаме нищо освен известно количество противотрифидно снаряжение.
Майкъл повдигна вежди. Сандра също ме изгледа с любопитство.
— Странен избор на вещи от първа необходимост — забеляза той.
Обясних им причините. Вероятно не съм бил много убедителен, защото и двамата не се впечатлиха особено. Майкъл кимна небрежно и продължи:
— Добре, ако идвате с нас, ето какво ви предлагам. Докарайте колата си тук, стоварете си вещите, а после идете да я замените с някой голям хубав камион. След това… О! Някой от вас разбира ли нещо от медицина? — внезапно попита той.
Поклатихме отрицателно глави.
Майкъл се намръщи:
— Жалко. Досега няма нито един, който разбира. Не бих се учудил, ако скоро ни потрябва лекар — а освен това необходимо е всички да бъдем имунизирани… Както и да е. Няма обаче никакъв смисъл и двамата да ви пращам да плячкосвате аптеките. Какво ще кажете да пообиколите хранителните стоки и домашните потреби? Това устройва ли ви?
Той прехвърли няколко листа, закачени с кламерче, измъкна един от купчината и ми го подаде. Отгоре пишеше №15 и вътре беше напечатан списък на консервирани храни, тенджери, тигани и завивки.
— Не ги спазвайте стриктно, но гледайте да се придържате към него в границите на разумното и така ще избегнем дублиране. Избирайте само най-доброто. При храната гледайте да е качествена, а не обемна — в смисъл, даже юфката да е страстта на живота ви, забравете за нея. Предлагам ви да се придържате към складове и магазини за продажба на едро. — Той взе листа и записа един-два адреса. — Консервите и пакетите са вашият контингент. Не се увличайте по чували с брашно например. На този фронт работи друга група. — После замислено огледа Джозела. — Страхувам се, че ще ви бъде тежичко, но това е най-полезното нещо, което мога да ви предложа в момента. Гледайте да свършите колкото се може повече работа, преди да се е мръкнало. Към девет и трийсет тази вечер ще има общо събрание, на което ще обсъдим положението.
Отправихме се към вратата.
— Имате ли пистолет? — запита Майкъл.
— Не бях се сетил — признах аз.
— Добре е да имате — в случай на нужда. Само един изстрел във въздуха има голям ефект.
Извади два пистолета от чекмеджето на масата и ги побутна към нас.
— По-чисто е от това — добави той и посочи красивия нож на Джозела. — Приятно плячкосване.
Когато разтоварихме пикапа и се отправихме на път, установихме, че сега хората по улиците са по-малко даже и от предния ден и че при шума от колата те по-скоро проявяваха желание да се качат на тротоара, отколкото да ни тормозят.