Към черното кадифе бе пришита пухкава златиста материя, която започваше отзад край шията, минаваше под плиткото деколте и се спускаше от другата страна като небрежно наметнато боа. И един последен съвършен щрих — на раменете висяха две мънички златни пискюлчета.
Отначало Джоана се поколеба. Никога не си бе въобразявала, че ще носи подобна рокля. Но в багажа си нямаше нищо представително, а в Анлегеплац всяка вечеря беше официална. Тъй че не й оставаше друг избор. Роклята я преобрази. Това бе истинска магия. След като се гримира и направи косата си на френска плитка, тя изведнъж престана да бъде предишната пухкава, невзрачна рехабилитаторка от Ню Мексико. От огледалото я гледаше елегантна и съблазнителна светска лъвица, надарена с небрежна, предизвикателна грация.
Голямата столова на Анлегеплац би могла да послужи за сцена на средновековна пиеса. Дванайсетте гости седяха по двойки един срещу друг на изящно резбовани столове с високи облегалки около дългата маса, предвидена поне за трийсет души; шестима сервитьори имаха грижата да изпълнят всяко тяхно желание. Залата заемаше два етажа и беше изградена изцяло от камък. От тавана като бойни знамена се спускаха флагове с гербовете на знатни родове, подсилвайки впечатлението, че това място е предназначено за рицари и крале.
Елтон Либаргер заемаше почетното място. Отдясно Рита Баур разговаряше с него в характерния си енергичен стил, сякаш наоколо нямаше жива душа. Беше облечена изцяло в черно — предпочитаният й цвят, както вече бе разбрала Джоана. Черни ботуши до коленете, тесен черен панталон и еднореден блейзър, придържан от едно-единствено копче на гърдите. Кожата на ръцете, лицето и гърдите й беше обтегната и полупрозрачна, сякаш недокосвана от слънчев лъч. Трапчинката между миниатюрните й гърди, повдигнати от плитък сутиен, имаше същия млечнобял цвят, прошарен с бледосини вени като едва забележими пукнатини по изящен порцелан. Под изключително късата бяла коса се тъмнееха само тънко изскубаните вежди. Не носеше нито грим, нито бижута и тъкмо това правеше поразително впечатление.
Вечерята се проточи и въпреки присъствието на другите гости — доктор Залетл, близнаците Ерик и Едуард, още неколцина, чиито имена не бе успяла да запомни — Джоана посвети почти цялото си време на разговор с Фон Холден за Швейцария, нейната история, география и железопътна мрежа. Фон Холден изглеждаше познавач на всички тия теми, но със същия успех би могъл да говори за обратната страна на луната. Тазсутрешното студено, рязко нареждане да се приготви за напускане на хотела бе накарало Джоана да се почувства грозна и евтина, сякаш предната вечер я бяха използвали като хартиена носна кърпа. Но когато след пладне се срещнаха в градината, Фон Холден отново беше мил и сърдечен както снощи, такъв си остана и на вечерята. И макар че се мъчеше да прикрие това, с всяка изминала минута тя все по-силно копнееше за неговото докосване.
След вечерята Либаргер, Ута, доктор Залетл и останалите гости се оттеглиха на кафе в библиотеката на горния етаж, където Ерик и Едуард обещаха да им посвирят на пиано.
Като служители Джоана и Фон Холден не бяха поканени, тъй че можеха да разполагат с останалата част от вечерта.
— Доктор Залетл ми каза, че очаква до петък господин Либаргер да се движи без бастун — каза Джоана, докато гледаше как Ута Баур подкрепя Либаргер по стъпалата.
— Ще може ли? — бързо запита Фон Холден.
— Надявам се, но всичко зависи от господин Либаргер. Не знам защо толкова държат на петъка. Какво значение имат няколко дни в повече?
— Искам да ти покажа нещо — пренебрегна въпроса Фон Холден и я поведе към една странична врата в дъното на столовата. По дълъг коридор с дървена ламперия стигнаха до нова врата, от която се спускаха стъпала. Фон Холден предложи ръка на Джоана и я поведе надолу към трета врата и тесен тунел, насочен нейде настрани от сградата.
— Къде отиваме? — тихо запита тя.
Фон Холден мъчеше и Джоана усети как я побиват тръпки на възбуда. Като мъж Паскал Фон Холден би могъл да притежава почти всяка жена. Той живееше в свят на изключително богати и красиви, едва ли не царствени хора. Джоана беше най-обикновена рехабилитаторка с тексаски акцент. Снощи бе спала с него и знаеше, че не му е предложила кой знае какво. Тъй че защо би могъл да я пожелае отново?
В дъното на тунела нови стъпала ги изведоха нагоре. Фон Холден отвори поредната врата, отдръпна се да пропусне Джоана и след като влезе на свой ред, затвори вратата.