— Какво? — запита той.
Наистина, какво искаше да види? Дали иска да се омъжи за него? Да живее в Щатите? В Калифорния? Но колкото и да я разпитваше, не успя да изтръгне нищо освен тези думи. „Ще видя…“ После тя го целуна и замина за Париж.
В плика, който бе донесла, Маквей изпращаше задграничния му паспорт, най-сетне измъкнат от Първа парижка полицейска префектура. Имаше и бележка на френски, подписана от Бара и Метро. Двамата детективи му пожелаваха всичко най-хубаво и изразяваха искрената надежда, че ще стори всичко възможно, за да не идва повече във Франция.
Изписаха го една седмица след събитията на Юнгфрау и два дни след като Вера потегли за Париж.
Ремер го придружи до аерогарата и му разказа последните новини. Нобъл беше прехвърлен със самолет в Лондон и сега лежеше в специализиран център за лечение на тежки изгаряния. Предстояха му множество операции за присаждане на кожа и дълги месеци възстановяване, преди да се завърне към нормалния живот… ако това изобщо се окажеше възможно. Самият Ремер, въпреки гипсираната китка, се бе завърнал на работа и разследваше енергично събитията около пожара в Шарлотенбург и престрелката в хотел „Борггреве“. Джоана Марш бе открита в един берлински хотел. След дълги разпити я бяха освободили и тя бе заминала за Щатите, придружена от Маквей. Ремер не знаеше какво е станало след това. Предполагаше, че се е прибрала в Таос.
— Ремер… — предпазливо запита Озбърн, припомняйки си нощта на Юнгфрау. — Знаете ли откъде е повикала полицията? От коя спирка? Клайне Шайдег или Юнгфрауйох?
За момент Ремер откъсна очи от пътя и го погледна.
— За Вера Монере ли питате?
— Да.
— Тя не се е обаждала на полицията.
— Какво искате да кажете? — смая се Озбърн.
— Обадила се е друга американка. Туристка… Някоя си Кони… не помня фамилията.
— Кони?
— Точно така.
— Значи Вера е знаела къде съм. И е казала къде да ме намерят.
— Намериха ви кучетата. — Ремер се навъси. — Защо мислите, че е била госпожица Монере?
— Тя беше там, когато ме донесоха в станцията… — неуверено промърмори Озбърн.
— Както и много други.
Озбърн се загледа настрани. Значи кучетата… Добре, нека да е така. Нека образът на Вера, изправена на пътеката за Фон Холден с огромна окървавена висулка в ръцете, да си остане само илюзия. Част от халюцинациите. И нищо повече.
— Всъщност питате дали е невинна. Искате да вярвате, но все още не смеете.
Озбърн го погледна.
— Сигурен съм, че е невинна.
— И имате право. Открихме нелегалната печатница, в която е изработена фалшивата полицейска карта на Фон Холден. Намираше се в апартамента на надзирателя. Онзи, който предал Вера на Фон Холден. Тя е вярвала, че идва при вас. Фон Холден знаел толкова много, че едва към края започнала да се съмнява.
Озбърн не се нуждаеше от доказателства. Дори да не бе повярвал горе в планината, щеше да повярва при срещата в болницата.
— А Джоана Марш? — запита той. — Разбрахте ли защо Залетл ни насочи към нея?
Ремер помълча, после поклати глава.
— Някой ден може и да узнаем, нали така?
Нещо в поведението му подсказваше, че знае повече, но предпочита да не говори по въпроса. И Озбърн осъзна, че каквото и да бяха преживели заедно, Ремер си оставаше полицай. Стигаше му само един пример — как се бяха отнесли с Вера, макар че навярно от самото начало знаеха, че не е Аврил Рокар и няма нищо общо с Организацията. Подобна власт беше ужасяваща, защото лесно можеше да попадне в нечисти ръце.
— Какво става с Маквей? — запита той.
— Нали ви казах. Замина за Щатите заедно с госпожица Марш.
— Той ми върна паспорта.
— Иначе няма как да напуснете Германия — усмихна се Ремер.
— Не ми каза нищо. Даже когато дойде да ме посети в Гринделвалд, не изрече нито дума.
— В Берн.
— Какво?
— Откараха ви в бернската болница.
Лицето на Озбърн застина като маска.
— Сигурен ли сте?
— Да. Бяхме при колегите в Берн, когато пристигна новината, че са ви открили на върха.
— Били сте в Берн? Как…
— Маквей откри следата ви — усмихна се Ремер. — Нали си купихте железопътна карта в Берн. И платихте с кредитна карта. Маквей държеше сметките ви под око. За всеки случай. Така разбра къде сте.
— Това е незаконно — възмути се Озбърн.