През една маса от тях Елтон Либаргер разговаряше с пухкавата жена, която го бе обсипала с целувки на аерогарата. Предишните му тревоги очевидно се бяха разсеяли; сега той изглеждаше напълно доволен и със спокойна усмивка приемаше благопожеланията на гостите, които през цялата вечер наминаваха да му стиснат ръката и да подхвърлят по някоя окуражителна дума.
До Либаргер седеше едра, непривлекателна жена на около трийсет години. Доколкото си спомняше Джоана, името й бе Гертруде Бирман, активистка от зелената партия, която явно изпитваше най-голямо удоволствие, когато успееше да прекъсне разговора на Либаргер и да привлече вниманието му към себе си. Постепенно това взе да дразни Джоана и тя дори се запита дали да не й направи забележка, защото виждаше, че мистър Либаргер започва да се изморява. Интересно, откъде ли му бе хрумнало да завързва приятелство с тая раздърпана политическа активистка? Та тя изглеждаше толкова нелепо сред всички тия представители на едрия бизнес.
Над третата маса властваше Ута Баур, наричана „най-германската моделиерка в Германия“, която след първоначалния си триумф по мострените панаири в Мюнхен и Дюселдорф през седемдесетте години днес имаше модни къщи в Париж, Милано и Ню Йорк. Мършава и облечена изцяло в черно, тя почти не носеше грим, а подстриганата й почти до корен коса явно беше платиненоруса по рождение. Ако не бяха оживените жестове при всяка дума и веселите искрици в очите й, Джоана би я сметнала за женски вариант на Джак Изкормвача. Както щеше да научи по-късно, Рита Баур не криеше, че е на седемдесет и четири години.
В дъното, близо до вратата, стояха двама мъже, сменили шофьорските униформи със смокинги. Бяха стройни, късо подстригани и нито за миг не изпускаха залата от поглед. Джоана бе сигурна, че са телохранители и се канеше да зададе въпроса на Фон Холден, когато сервитьор с тиролски костюм я запита дали може да прибере остатъка от вечерята.
Тя побърза да кимне. Основното ястие беше „Бернско блюдо“ — кисело зеле, изобилно размесено със свински ребра, задушена сланина, говеждо, наденички, език и шунка; при ръст метър и шейсет Джоана беше с десет килограма над нормата и трябваше грижливо да спазва диетата. Особено напоследък, откакто бе взела да забелязва, че повечето й приятелки във велосипедния клуб са станали кльощави като клечки и ластичните трика им стоят като излети. И горе, и долу.
От известно време Джоана имаше тайна, която споделяше само със своя единствен приятел, санбернара Хенри. Беше започнала да се вглежда в слабините на велосипедистите.
Израснала бе като единствено дете на скромни, благочестиви родители в малко тексаско градче. Майка й работеше в книжарница и когато роди, наближаваше четирийсет и две години. Баща й, пощенски раздавач, по онова време наближаваше петдесетте. Както става в подобни случаи, и двамата бяха решили, че детето ще бъде като тях — трудолюбиво, скромно и благодарно за всичко, което има. И дълги години Джоана беше точно такава — участничка в църковния хор и момичешкия скаутски отряд, средна ученичка, а след гимназията — студентка в школата за медицински сестри, както я бе посъветвала най-добрата й приятелка. Ала макар да изглеждаше и дори сама да се смяташе за простичко, прилежно момиче, дълбоко в душата си тя бе бунтарка.
За пръв път опозна секса на осемнайсет години с помощника на пастора. А сетне, ужасена и уверена, че е забременяла, избяга в Колорадо, казвайки на всички — роднини, приятели и дори на самия виновник — че са я приели в медицинската школа към Денвърския университет. И двете неща бяха неверни — нито я приеха в школата, нито беше бременна. Но тя остана в Колорадо и с упорит труд успя да получи диплом за рехабилитатор. Когато баща й заболя, Джоана се върна в Тексас, за да помага на майка си. А след като двамата починаха само с няколко седмици разлика, тя веднага си събра нещата и замина за Ню Мексико.
На 1 октомври, събота, една седмица преди вечерята с Елтон Либаргер, Джоана навърши трийсет и шест години. Не бе докосвала мъж от онази вечер в Западен Тексас с помощника на пастора.