— Мек връх. Може би деветмилиметров — подхвърли той към Лебрюн.
Лебрюн само кимна едва забележимо. Подсказваше на Маквей, че е съгласен — куршумът навярно съвпадаше с ония, които бяха извадили от трупа на Мериман.
Маквей отново се завъртя към Вера.
— Къде извършихте операцията?
Казвай каквото ти хрумне, помисли тя. Не се паникьосвай. Говори съвсем просто.
— Край пътя, на връщане към Париж.
— Кой път?
— Не си спомням. Озбърн кървеше, беше почти в безсъзнание.
— Къде е сега?
— Не знам.
— И това не знаете… Вие май не знаете повече неща, отколкото знаете.
Вера го изгледа остро, но не отвърна на подигравката.
— Исках да го докарам тук. Откровено казано, предпочитах да го откарам в болница. Но той не се съгласи. Страхуваше се, че ако узнае за него, убиецът ще го потърси отново. В болница би бил уязвим, а тук не искаше да дойде, защото се боеше, че ще пострадам покрай него. Затова настоя да оперирам на място. Раната не беше дълбока. Операцията е сравнително проста. Като лекар той знаеше това…
— Откъде взехте вода? Нали знаете, за почистване на раната.
— Използвах минерална вода. Почти винаги нося бутилка в колата. В днешно време мнозина го правят. Мисля, че и при вас е така.
Маквей я погледна втренчено, но не каза нищо. Лебрюн също. Чакаха я да продължи.
— Днес следобед го оставих на гара Монпарнас. Не знам дали постъпих добре, но той не прие нищо друго.
— Къде искаше да отиде? — запита Маквей.
Вера мълчаливо поклати глава.
— Значи и това не знаете.
— Съжалявам. Казах ви, че той се тревожеше за мен. Не искаше да се замесвам повече.
— Можеше ли да върви?
— Когато го качих в колата, носеше бастун. Стар, но вършеше работа. Той има здрав организъм. Подобни рани заздравяват бързо.
Маквей стана, пресече хола и надникна през прозореца.
— Къде бяхте тази вечер? От излизането до момента, в който ви видяхме.
Досега Маквей се държеше прямо, но сравнително дружелюбно. С този въпрос тонът му внезапно се промени. Говореше твърдо, дори грубо, без да крие обвинителните нотки. Вера никога не бе срещала подобно държане. Това не беше герой от холивудски филм, а истинско, живо ченге, което я плашеше до смърт.
И без да поглежда към Лебрюн, Маквей знаеше, че колегата му е изпаднал в ужас.
Имаше право. Лебрюн наистина бе изпаднал в ужас. Та Маквей чисто и просто питаше госпожицата дали не е имала тайна среща с Франсоа Кристиан. Лошото бе, че не успя да скрие реакцията си от Вера. Това й подсказа две неща. Първо — че знаят за връзката с Франсоа. И второ — че не знаят за скъсването.
— Предпочитам да не засягам тази тема — студено отвърна тя. После преметна крак върху крак и погледна Лебрюн. — Трябва ли да си потърся адвокат?
Отговорът му бе светкавичен.
— Не, госпожице. Поне тази вечер. — Той стана и се обърна към Маквей. — Всъщност вече е неделя сутрин. Смятам, че става крайно време да си вървим.
Маквей дълго гледа Лебрюн, сетне отстъпи пред дълбоко вкорененото му чувство за благоприличие.
— Само да си довърша мисълта — помоли той и се завъртя към Вера. — Знаеше ли Озбърн кой го е ранил?
— Не.
— Каза ли ви как е изглеждал?
— Спомена само, че бил висок — любезно отговори Вера. — Много висок и слаб.
— Виждал ли го е друг път.
— Мисля, че не.
Лебрюн кимна към вратата.
— Само още един въпрос, инспекторе — настоя Маквей, без да откъсва очи от Вера. — Става дума за Албърт Мериман или Анри Канарак, както се е наричал тук. Знаете ли защо доктор Озбърн е проявил такъв интерес към него?
Вера се поколеба. Щеше ли да навреди, ако им кажеше? Всъщност така би им помогнала да разберат какво напрежение е преживял Озбърн, би ги убедила, че той само е искал да разпита Канарак и не е имал нищо общо със стрелбата. Но от друга страна полицията бе открила сукцинилхолина в хотелската стая. Ако им кажеше, че Канарак е убил бащата на Озбърн, вместо да проявят съчувствие, те веднага щяха да заподозрат план за отмъщение. А ако свържеха тази мисъл с препарата и откриеха за какво служи, можеха да прегледат отново трупа и да открият следи от спринцовките.
Засега Озбърн бе само беглец, но ако нещо ги насочеше обратно към трупа и убожданията, вероятно щяха да го обвинят в опит за убийство.
— Не — каза тя най-сетне. — Нямам представа.