— Деца, съжалявам ви! Наистина изпитвам съчувствие към вас!
Той поклати глава и ги погледна премрежено с малките очички, като че те току-що бяха извършили най-голямата щуротия през живота си.
— Съчувствие? — възропта Дик.
— Искате да заловите човека, като не му давате да избяга. Това е погрешно. Правилното по-скоро е да го пуснем да се измъкне, за да падне в ръцете ни.
— Дявола ще ти го разбере тоя шантав силогизъм!
— Да приемем, че Уолкър все още се намира нейде наблизо. Знаете ли мястото, където се крие?
— Не — отговори Дик.
— Как тогава се каните да го заловите?
— Много лесно. Той иска да избяга с лодката. Необходимо е значи да се скрием близо до нея, за да изчакаме типа и да го пипнем.
— Уви… там никога няма да го спипате! Той ще ви наблюдава, ще се откаже от лодката и ще се измъкне завинаги.
По време на разговора Сам току надигаше глава, сякаш се ослушваше за нещо.
— Но ако сега ни избяга, отпиши го — възрази Дик.
— Pshaw! От света няма да изчезне. А и лодката му не може да запраши направо нагоре към небето. На сутринта ще тръгнем надолу по реката. И където лежи лодката, там е слязъл оня. Би трябвало наистина Дяволът да си напъха гагата, за да не съумеят трима уестмани да го открият.
— А ако се е отказал от лодката и действително се е измел преди малко? — подпита Уил. — В този случай нали все пак ще го пишеш изгубен за нас?
— И тогава не. След три часа ще съмне. Дотогава следите няма да се заличат. Ние със сигурност ще ги открием.
— Дяволът ще те разбере, Сам! Одеве, когато стояхме при водата, ти считаше за невъзможно да открием следата.
— Тъй ли? Така ли съм казал? — подхили се Сам. — Нима мислите, че съм толкова гламав да оповестя гръмко на целия свят истинското си мнение и намерение? И толкова повече ако оня, на когото си се нацелил се навърта наблизо?
— Имаш право, Сам. Ще се ръководим от съвета ти. Значи си на мнение, че сега трябва да си легнем спокойно и да го оставим да избяга?
— Не. На мнение съм, че трябва да се промъкнете заедно с мен надолу към кануто.
Уил го погледна сащисано.
— Какъв бяс те е прихванал? Току-що ни съветваше да нехаем за лодката, а сега казваш, че трябвало да отидем до нея!
— Нима нищо не чухте? Я елате с мен! Той стана и закрачи към реката.
— Ее, къде е? — попита.
— По дяволите! Няма я!
— Да. Ха погледни сега насреща! Ей я къде плава.
— Да, ама вътре няма никой.
— Pshaw! Мислите, че типът трябва да ви се покаже? Той е легнал на дъното. Ние трябва да си помислим, че е отплавала, защото не е била вързана здраво.
— Така е, да, Но според мен, най-доброто ще е да му пратим няколко куршума.
— Какво ни грее тая работа? Такъв тип човек трябва да го има жив. Какво би ви интересувал трупът му?
— Отново си прав. Да го оставим значи! Когато се развидели, ще тръгнем по самия бряг. Така сигурно ще намерим мястото, където е напуснал лодката.
— Хм! — засмя се Сам. — Из един път станахте уверени в победата. Типът е умен, както сега разбрахме. Та нали преди всичко не знаем на кой бряг ще слезе.
— Значи ще се разделим. Ще търсим и на отсамния, и отвъд.
— Да. Реката не е широка. Можем да се виждаме от двата бряга и да се разбираме. И вие трябва да се доберете сухи оттатък. На известно разстояние срещу течението намерих останки от стар сал. За вас все ще свършат работа. В това отношение всичко ще е гладко и добре. Но аз мисля, че нехранимайкото няма да слезе там, където може да бъде открит. Той естествено ще допусне, че ще го преследваме, и че най-напред ще се стремим да издирим кануто. Ако е толкова умен, както го преценявам, ще слезе някъде и ще пусне лодката да отплава.
— Това би било неприятно!
— Не чак толкова, колкото изглежда. Брегът навсякъде е песъчлив. Следователно той ще остави някаква следа там, където слезе. Не беше обут в прерийни ботуши, а с нови обувки. Една такава следа лесно се различава от другите дири. А сега нека опитаме мъничко да подремнем. Дневната ни работа утре е голяма. Трябва да хванем тоя тип и да отидем после до оня мастър Уилкинс, за да го предупредим за бандата крадци. Сега се хоризонтирам, ако не се лъжа. Good night!
Седемнадесета глава
На плантацията
Първите утринни лъчи затрептяха по вълните на реката, протичаща край Уилкинсфийлд, и заискриха по капките роса, настанили се като бляскави перли по листата и цветовете. Негрите и негърките от плантацията потегляха, бъбрейки, към памуковите поля. Отдалеч тяхната врява звучеше подобно цвърченето на ято скорци, пърхащи в безпорядък насам-натам. В господарската къща, стопанските постройки и градината ежедневната работа беше започнала.