— Още някой ли трябва отсам прехвърлят, маса? — попита Ми любопитно.
— Не, в замяна ще поискам от вас нещо друго. Дойде ли мъжът, който е слязъл тук, и ви попита дали сме се мярнали насам, не бива да му казвате.
— О, няма, маса. Ние ще казват, че маса с гъсталак на лице и двама дълги маса не идвали.
— Глупости! Не бива да ни описвате, иначе нали ще разбере, че сме били тук. Щом като не сте ни видели, то няма как и да знаете как изглеждаме.
— О, вярно! Тогава ние по-добре да се махат и на друго място на брега отиват перат.
— Много добре. Това май е най-добрата мисъл, която през целия живот ви е спохождала. Хайде разкарайте се оттук, черни лудетини, и то достатъчно далеч!
— Ами другият картин, маса?
— Ще ви я донеса, банда немирници!
Без да престават да бръщолевят, те нарамиха прането и побързаха да се отдалечат нагоре по реката.
Сам отведе приятелите до края на градината, показа им следата и сподели какво е научил от негърките. Дик сложи замислено пръст на носа си.
— Смяташ, че трябва да следваме тази диря, Сам? Тя сигурно е отпреди два часа. През това време той може да е уредил тук далаверата си и да се кани да напусне мястото. Ето защо е напълно възможно, докато ние преследваме дирята, той да се върне насам, да си присвои просто лодката и да потърси далечината.
— Да, така е — кимна Уил в знак на съгласие.
— Не, не е така — отговори Сам с уверен тон. — Мога много лесно да ви го докажа. Той плаваше с индианско кану. Тук нито правят, нито употребяват такива. Какво следва от това?
— Че той идва много отдалеч, вероятно от планините — отговори Уил.
— Така е. По-нататък: Уолкър знае със сигурност, че ще го търсим. Въпреки това отсяда тук — толкова близо до мястото, където ни се изплъзна. Дали е случайност?
— О, не. Той още преди туй е искал да дойде насам.
— От което може да се заключи, че ще остане. Аз съм убеден, че е дошъл по някаква работа в Уилкинсфийлд, която ще го задържи тук по-дълго време. Значи най-доброто е да вървим по дирята му.
Той закрачи напред с наведена глава, за да не изгуби дирята, и те го последваха.
След известно време спря, клекна и прегледа земята с най-голямо внимание.
— Хм! — изръмжа. — Тук, зад това дърво, е стоял продължително време — с върховете на ходилата надясно. Лицето му следователно е било обърнато към господарската къща отсреща. Ролетките на прозорците още не са вдигнати, преди два часа още по-малко ще са били. Само верандата е отворена. Значи там трябва да се е намирало нещо, което е искал да наблюдава. Я почакайте… смятам, че някакво намерение го води при господаря на къщата. Той не е отишъл веднага при него, а се прокрадва тайно край дървото; намерението му следователно не е добро. Възможно е да дойде при собственика, докато ние още го търсим, може дори вече да е при него. Може би мистър Уилкинс се е намирал на верандата, когато… но не! Лъвска маймунка, скален орел, фини завеси на вратата — това е място за дама, ако не се лъжа!
Без да даде инструкции на другите как да се държат, той закрачи бързо към постройката. Точно в този момент вратата на верандата се отвори и излезе младата дама, чиято красота бе пленила преди туй Уолкър. Съглеждайки ловеца, тя възкликна полугласно от удивление.
Сам Хоукинс приближи и спря долу до стъпалата. Той бе възнамерявал изпърво да заговори по своя къс, ловен маниер, ала особеният чар на това момиче му направи голямо впечатление. Ето защо пробва един дълбок поклон. По негово мнение никой граф не би могъл да направи по-изискан. Но тъй като добрият Сам никога не си беше вадил прехраната като домашен учител или танцмайстор, резултатът бе толкова комичен, че дамата поднесе кърпичката си до устните, за да прикрие усмивката.
— Извинете! — каза той. — Вие навярно сте мис Уилкинс?
— Да, аз съм.
— Помислих си го. Радвам се да се запозная с вас, мис! Надявам се да останете доволна от мен.
— Как тъй? Да съм доволна от вас? Това все пак предполага някаква връзка помежду ни.
— Естествено, че връзка! — кимна той. — Но ще трябва да ме извините, задето нямам с това предвид любовна връзка!
Тя се изчерви неволно, ала после избухна във весел смях.
— Извинявам ви с най-голямо удоволствие!
— Инак идвам при вас като много добър приятел. Скоро ще ви го докажа. Ето защо очаквам да получа отговор на моя въпрос. Намирала ли сте се преди приблизително два часа на верандата?
— Да.
— Имаше ли някой при вас?
— Не.
— Вие сте била наблюдавана, и то от един непознат — ей зад онзи дебел платан там. Типът е стоял дълго време зад дървото, за да ви зяпа. Но не е нужно да се червите. Който има личице като вашето, може по всяко време на деня и нощта да позволява да го съзерцават, без да е необходимо да се срамува, ако не се лъжа.