Беше се настанил до нея и поиска да улови ръката й. Тя отскочи като пружина и се дръпна в края на дивана.
— Как? Бягаш от мен? — попита той малко изненадан. — Защо?
— Ти искаш любов, а аз я нямам.
— Тя ще си дойде от само себе си.
— Към теб? Никога!
— А известно ли ти е, че съм те купил, и че си моя собственост? Платил съм за теб, следователно ще ми се подчиняваш!
Говореше спокойно, защото маниерът и начинът, по който го отхвърляше, го забавляваше. Съпротивата на това красиво, детско същество му харесваше.
— Лъжеш се. фактът, че си платил пари за мен, далеч още не предполага, че ти принадлежа. Султанът е забранил робството. Аз съм свободна.
— Малка глупачка! Чух, че си говорила със Закума. Тези думи са съвсем същите, които знам и от нейната уста. Не се оставяй да те подлъгва! Аз й желаех щастието, ала тя не беше достатъчно умна да го приеме. Сега нека си остане робиня и да прислужва на тази, която ще дарявам с моята нежност. Сърцето ми сега принадлежи на теб. Искаш ли да бъдеш моя султанка?
— Не.
— Не си прави майтап!
— Не си правя майтап. Казвам ти откровено какво мисля.
Той сбърчи сега лице и се покашля нетърпеливо.
— Къзъм, да се надявам, че досега говореше само на шега. Ела тук!
Протегна ръце към нея. Тя скочи от дивана и избяга до отсрещната стена.
— По-добре да умра! — каза решително.
— Да не си чалдисана? Ти ми принадлежиш и си длъжна да ми се покоряваш! Ела насам… тук, до мене!
Тя остана дръзко на мястото си.
— Имам и правото, и силата да те накажа за непослушание. Бих могъл да те довлека тук, ала това е в разрез с моето достойнство. За да те заставя да се покоряваш, си имам своите слуги. Това, което сега отхвърляш, ще си го просиш после от мен. Аз ти предлагам значи моята любов! Ти ще бъдеш моята кадън, майката на моите синове. Ще властваш над мен и аз не искам да бъда нищо друго, освен твоят главен слуга. Но в замяна искам любовта ти. Казвам ти още един път: Ела, бъди моята султанка!
— Никога! Избери си някоя друга!
— Отказваш да ме приемеш? Добре, по-късно ще считаш за най-голяма милост, ако ти позволя да ме дариш с ласките си.
Ибрахим отвори вратата и даде знак на пазача, очакващ отвън заповедите му, да влезе.
— Отведи тая робиня долу до пейката за пердах и шибни по пет пъти всяко от голите й ходила, та табаните й да цъфнат!
Дебелият разтегна физиономия в широко ухилване и пристъпи към Чита.
— Ела!
Поиска да я улови, ала тя се изплъзна в ъгъла. Последва я и там, но отскочи обратно до вратата с висок крясък.
— Какво има, келеш? — попита Ибрахим ядосано.
— Камата е у нея! — изграчи черният. Едва сега господарят му съгледа опасното оръжие в ръката на момичето.
— Чумата да те тръшне, пъзливецо! — изфуча той. — Вземи й оръжието, бърже!
— Ай… вай… ще ме наръга!
— Куче, ще се подчиниш ли?
Протегна властно ръка. Черният призова целия си кураж и приближи отново до Чита. Вече посягаше към нея… тогава ръката й с камата се вдигна и в миг той офейка ужасено пак при вратата.
— Опитай сам, господарю!
— Хубаво, сам ще я разоръжа, ама после ще ти забия камата в месищата, мискин!
Ибрахим тръгна с малки крачки към Чита. Считаше за невъзможно, че би посегнала да намушка и него.
— Давай тук камата! — повели. — Такава играчка не е за теб!
Същевременно опита да й хване ръката. Последва светкавично движение от нейна страна и в следващия миг — Ибрахим бей едва намери време да отскочи назад — камата бе срязала ръкава му. Съвсем мъничко по- нататък и щеше да е труп.
— Змия! — процеди той. — Искаш да убиеш господаря си, а? Ще има да се каеш за това! Като не можем да те приближим, ще те заключим, додето гладът заръфа тялото ти, а жаждата съсипе душата ти. Тогава на драго сърце ще се подчиняваш само и само да съхраниш живота си.
— Досущ като при мен! — прозвуча внезапно отстрани, където Закума се появи сега от отворилата се врата към съседната стая. — Заключете ни, де! Тогава ще имаме удоволствието да не те виждаме повече.
— Ти си сестрата на Шейтана! — изкряска беят вбесен.
— Да. И тази сестра на Шейтана умее да отваря отвътре заключени врати. Напразно си се охарчил за Чита, Ибрахим. Аз сключих съюз с нея. Тя е моя сестра и следователно никога няма да може да ти стане жена.
— Ах, ще се покорите вие двете и още как! Имам достатъчно средства да ви принудя. Ама сега това куче трябва да си получи наказанието. Марш! Ще те науча аз как да съблюдаваш за в бъдеще по-добре заповедите ми.