С тези думи Ибрахим блъсна негъра пред себе си, за да нареди да го угостят с полагащата му се бастонада. Само късо време след това из всички помещения на къщата се понесе ревът на налагания.
Седма глава
Първата следа
След като си закупиха тоалет от чаршията за дрехи, Паул Норман, Херман Валерт и сър Дейвид Линдсей се отправиха към парната яхта, където вечеряха заедно. После се преоблякоха и тръгнаха на път.
Когато оставиха зад себе си Хаскьой, откъдето пътят водеше за Пири паша, градските улици престанаха и те можеха да угасят фенерите, които според местните порядки трябваше да носят със себе си из града. Прибраха ги.
По-късно стигнаха до рекичката, описана от довереника на Закума, и я последваха нагоре до сливането на двата ръкава. Тъмно беше наистина, ала все пак се виждаше на няколко крачки разстояние.
Край тях течеше водата, отвъд която се издигаше зидът. Но колко бе широка в действителност рекичката, не можеше ясно да се различи.
— Де да носех чадъра си — обади се Линдсей, — щях да съумея да премеря ширината и дълбочината. Ще взема да огледам по-внимателно. Well!
Той приближи непосредствено до водата и клекна. После се протегна възможно по-напред и се помъчи да различи отсрещния бряг.
— Е? — попита Паул Норман.
— Дълбоко е — осведоми англичанинът, — много дълбоко.
— По какво съдите?
— Държа ръката си във водата и чувствам, че е много спокойна и тече без плискане на вълни. Следователно трябва да е дълбоко.
— А колко широко?
— Хм! Твърде тъмно е, за да се установи.
— Приблизително?
— Well! Ще трябва да се наведа още малко напред. Стига само равновесие… By Jove!
Веднага след това се чу порядъчно цопване и добрият сър Дейвид изчезна от Божия свят.
— Той падна вътре! — извика Херман Валерт изумено. — Дълбоко е и може да се удави.
— Смъквай тогава дрехите! Трябва да му помогнем. Чуй!
Точно пред тях се разнасяше някакво плацикане.
— Това вие ли сте, сър Дейвид? — попита Паул Норман. Пръхтене и пухтене в отговор.
— Сър, чувате ли ни?
— Yes — изгъргори се.
— Наранихте ли се?
— No. Обаче сега знам колко е дълбоко.
— Е?
— Стига ми точно до брадичката. Yes.
— И колко широко?
— Над три метра.
— Има ли отсреща земя за стъпване?
— No. Само вода.
— Значи зидът се издига направо от водата?
— Yes.
— Крайно неприятно… Слушайте! Излизайте бързо, там идва някой.
— Че защо да излизам?
— Тук все пак не бива да ви видят, я.
— Well! Оставам си във водата. Тук е най-сигурно. Тук няма кой да ме търси. Само да не хукнете много надалеч!
Двамата изчезнаха, а сър Дейвид се спотаи. Стъпките приближиха и пешеходецът вече се канеше да отмине, когато Линдсей, чиято глава се намираше на равнището на земята, позна за своя радост младия прислужник, който следобеда бе предупредил Херман Валерт.
— Пет! — обади се Дейвид Линдсей. Младият човек се наведе и видя подаващата се от водата глава.
— Машаллах! Човек! Кой си ти и какви ги вършиш там вътре?
— Пфу, как вони тук на тиня! Отвратително! Не мога да си извадя краката.
— Кой си ти, искам да знам.
Единият говореше на английски, другият пък на турски, та затова и не се разбираха. По едно време Линдсей измъкна с последно усилие крака от тинята и се изкачи на брега.
— Не знам какво говориш, малкия. Пет! Хей! Норман! Валерт!
Извика двете имена предпазливо, с приглушен тон. Двамата приятели се бяха отдалечили донякъде и залегнали на земята.
— Вие ли викате, сър Дейвид? — попита Паул Норман. — Кой е там?
— Малкият, храбър юначага, който днес преговаряше с нас!
— А-а, ти ли си бил, Саид — обади се Херман Валерт зарадван. — Това е добре, говори ли с нея?
— Да.
— Какво каза тя?
— Трябва да дойдеш утре в полунощ, но сам.
— Хубаво. И къде?
— Тук, в този ъгъл на градината. Как ще стигнеш там вътре, предоставяме наистина на твоята находчивост.
— Ще дойда, та ако ще и през дувара да мина.
— И се пази от дервиша. Той те наблюдава, самият го видях.
— Знам вече. Имаш ли още нещо да кажеш?
— Не. Вече твърде много време изгубих. Господарят чака.
— Кого? Теб?
— Да, и магарето, което трябва да отида да докарам от близкия мегдан.
— Я гледай, Ибрахим тук в къщата ли е?
— Да. Иска да се върне в палата си. Изпрати ме да му доведа животното и магаретаря. И тъй, утре вечер ела! Аз ще вардя да не те открият.