— Жени седят в него. Четири, шест, осем!
— Жените на султана.
— Как? Че имат ли право да се разхождат?
— Да, забулени естествено.
— Heavens! A къде иначе се дяват?
— На различни места — в Сарая, Бешикташ, Долмабахче, а и другаде.
— И на никому ли не се отдава възможност да ги зърне?
— Нито на един-единствен. Прислужват им само пазачи, най-главен от които е Кислар агата.
— Какво значи то?
— Кислар означава девойка, а ага — господар. Двете думи заедно следователно означават: Господарят или Повелителят на девойките.
— Бих желал да съм Кислар ага!
— Благодаря много!
— Защо?
— Първо, той е роб.
— Хм!
— Второ, непременно трябва да е черен.
— Пфу!
— И трето, бере си страшни ядове с тези толкова много жени. Вярно, неговият пост е най-високият в Сарая. Заема еднакъв ранг с Великия везир.
— Всички дяволи! Все пак не се сменям за него. Значи никой друг не вижда жените?
— Не. Това би означавало неминуемата му смърт. Само в особени случаи е възможно някакво изключение.
— Кога например?
— Когато някой друг владетел възнамерява да се ожени за една от дъщерите на султана. Тогава на неговия пратеник евентуално ще бъде позволено да види лицето на въпросната и да говори също с нея, за да може да докладва на своя господар.
— Необикновена страна е тая Турция. Я да говорим по-добре за други неща, които са по-достижими от съзерцанието на една харемска красавица. Снощи отидохте ли пак с приятеля ти до Калидже оглу?
— Да. Ключът стана.
— Well. В такъв случай сражението е вече наполовина спечелено.
— А снощната история вече е описана във вестника надълго и нашироко. Слушай!
Херман прочете репортажа на вуйчо си.
— Вие решихте ли вече нещо?
— Да, смятаме за най-добре да хванем бея натясно. В изненадата най-лесно ще му бъде измъкнато нещо за близките ми.
— Аламинут присъствам и аз. Кога тръгваме?
— Още сега, ако те устройва.
— Много ме устройва!
Платиха и станаха. Жилището на бея, което бяха узнали от вестника, бе отдалечено само на четвърт час път. Входът на къщата беше тесен. Зад вратата бе просната една рогозка, на която седеше някакъв почернял от слънцето бабаит.
Едва съгледал двамата мъже, той скочи и отказа да ги пропусне.
— Дур! (Стой!) Вътре не се влиза! Аз съм капъджията.
— Какво рече тоя? — попита Линдсей.
— Бил вратарят и не иска да ни пусне.
— Не иска?… Сър Дейвид Линдсей не е свикнал да бъде отпращан от някакъв си вратар. Разбра ли, my boy?
— Нека по-напред опитаме с добро — успокои го Херман.
— Моля — каза англичанинът. — Но аз я познавам тая сган — или бакшиш, или пестник. Yes.
Херман се обърна към капъджията, който не беше разбрал ни думица от разговора — най-много думата бакшиш — и все още препречваше разкрачен входа.
— Желаем да говорим с твоя господар Ибрахим бей.
— Той сега не приема никого. Гледа си кефа. Елате някой друг път!
— Само че ние трябва да говорим точно сега с него. Махни се от пътя!
Капъджията не даде вид, че ще се отзове на повелята. Без да му мисли много, Херман улови човека за гърдите, отстрани го собственоръчно от пътя си и го постави зад себе си — достъпът бе свободен.
Никой не би сметнал, че немецът ще е способен на подобна проява на сила, най-малко вратарят. Той не бе в състояние дума да обели и стоеше с широко отворена уста, гледайки слисано след двамата, които спокойно закрачиха нататък.
Стигнаха в двора. Там завариха няколко черни, които при вида на англичанина нададоха високи възгласи на удивление. Подобно облечен човек те никога не бяха виждали.
— Къде е Ибрахим бей? — попита Херман един от хората.
Негърът посочи към едно стълбище, на чиито диреци се подпираха двама лениви роби.
— Направете място! — заповяда им Херман късо. Думите му нямаха никакъв резултат — те останаха да си стоят и зинаха още по-широко муцуни. Тогава Херман ги избута встрани с едно крепко движение на лактите. През образувалата се междина двамата посетители се изкачиха по стълбите, сподирени от гълчавата на робите, които едва сега се съвзеха от изненадата. Стълбището водеше до нещо като чардак, на който излизаха няколко врати. Една от тях тъкмо в този момент се разтвори с трясък и беят изскочи с високо проклятие да се осведоми за причината на тая дандания. Съгледа двамата и… направи като прислугата си: отвори широко уста и очи.
— Добро утро — поздрави Херман. — Както зная, ти говориш английски.
— Не добре — отвърна оня сащисан.
— Кой език освен турския владееш най-свободно?